Макар че смесеният произход на името отдавна беше забравен, Стария призова Рогатия Сет да отвори портите на отвъдните земи и освободи духа, с когото желаеше да говори. Използването на това име с подобна цел беше само по себе си светотатство.
След като запали свещите, Стария духна фенера. Димът се смеси, пушекът скоро се сгъсти и превърна в лека мъгла. Макар че покрай вратата влизаше по малко чист въздух, всъщност стаята нямаше прозорци. Все така пеейки, Стария отново приближи олтара, взе ножа и започна да призовава сто зли неща, сили и символи в прокълнатото помещение. Накрая млъкна, вдигна високо ножа и то спусна надолу. Преряза гърлата на зайците, разпори коремите им и остави кръвта да се излива по олтара и капе на пода. С подготвеното си съзнание видя как кръвта освобождава черния магнетизъм, как се надига и блика мъгла от чиста жизнена сила.
Подклаждано от дима и излъчванията, чистото ефирно вещество започна да се стича и сгъстява над олтара. Привлечени от него като гладни кучета на месо, се появиха всевъзможни духове, трупаха се наоколо, налитаха на храната, скимтяха и мяукаха, когато Стария ги разгонваше с осветения нож и могъщи проклятия. Най-накрая над мъглявината се оформи слабо лице с тесни очи, които искряха под надвисналите вежди и жестоки, изкривени в озъбена гримаса устни.
— Позволи ми да пия, Тондало — прошепна то.
— О, с удоволствие, майсторе — Стария се ухили, една пародия на сервилно подмазване. — Не се ли радваш, че ме научи така добре на Тъмното изкуство?
Духът оголи зъби и се стрелна към мъглявината, но бе отпъден от острието на ножа:
— Обещай да отговориш на въпросите ми и след това ще пиеш!
— Обещавам, неблагодарно изчадие адово.
Стария отдръпна ножа и остави духа да се засища с жизнена сила. Мъглявината избледняваше, а формата на съществото се сгъсти, докато накрая се превърна в стария учител по нечисти дела, застанал на олтара, бършейки уста с опакото на ръката си.
— Хайде — рече Стария. — Имам враг.
— Нима? Каква изненада!
— Някой работи срещу мен. Спомняш ли си въпроса, по който се посъветвах с теб? За смъртта на Господаря на ефира.
— Не помня нищо, освен болка.
— Това няма значение. Някой работи срещу мен. Някой осуетява всичките ми опити да го сканирам. Той трябва да извлича сили от местата, където живееш ти. Кой е той?
— Никой не работи срещу теб в Тъмнината на Тъмнината, поне не и в жалкия вонящ ъгъл, където си ме заврял.
— Лъжеш!
— Не мога да излъжа.
Това, разбира се, беше вярно, донякъде все пак.
— Наистина е така, но би могъл да изкривиш истината. Видял си някой да работи някъде другаде, нали? Кой е той и къде се намира?
Духът разтегли устни, сякаш изръмжа, но звук не се чу.
— Не го познавам — рече накрая той. — Трябва да е придобил сили, след като напуснах земята. Начинът, по който действа, ме кара да го смятам за Майстор от Ястребите, но нямам как да зная от коя гилдия. Колкото до това къде работи, защо не потърсиш на обикновените места вместо по пътя на майсторството? От време на време продължаваш да си толкова глупав, като търсиш с прекалено изтънчени средства, Тондало.
— Мой скъпи майсторе! Трябва да призная, че заслужавам упрека. Сега да те няма.
Когато разпери ръце, за да направи ритуалния жест, и размаха ножа, духът побягна, хленчейки и кълнейки, обратно към капана на мъченията в Тъмнината на Тъмнината, която се разполага под злокобните места по света.
Стария пропъди различните сили и освободи духовете, хванати, без той да иска, от заклинанията му, сетне взе мъртвите зайци и ги изхвърли от помещението, за да се занимае с тях по-късно някой роб. Докато гасеше свещите, му хрумна, че най-вероятно може да се сети кой е този коварен Майстор от Ястребите. Единственият наемник (за такива смяташе Ястребите), който можеше да знае, че се занимава с някаква важна работа, беше онзи, когото нае преди година от валантската гилдия. Сега, след като знаеше, че неговият враг не е нещо по-страшно от ръководител на гилдия от убийци, щеше да е относително просто да сканира по обикновения начин и да види дали предположението му е вярно. След като помисли, реши, че най-вероятно той държи Барума. Оставаше въпросът дали си струваше да спасява незначителния глупак.