— Да, тези хора са кавалеристи.
— Аха. Е, ще ви подарим няколко от конюшните на градската милиция.
— Ваше превъзходителство, вашата щедрост е смайваща.
— Това е нищо между приятели, чиста дреболия. — Клемико си позволи да се усмихне. — Разбира се, ако споменете името на нашия град пред новия гуербрет, когато го намерите.
— Можете да не се съмнявате в това, Ваше превъзходителство, ще го спомена, при това не веднъж.
Когато се върнаха в хана си, Невин намери Илейно да го чака, крачейки напред-назад с чаша вино в ръка.
— Как мина?
— Великолепно. Клемико определено иска да се радва на благоволението на новия гуербрет. Сякаш всички знаят, че върховният крал е дал на Аберуин по-големия дял от търговията с Бардек, и имах чувството, че зад всеки негов комплимент отеква думата „монопол“. Между другото, не му казах истината. Измислих някаква история, че Родри е прекалено привързан към комара, жените и въобще към буйния живот.
— Добре. Никой архонт от островите не би желал в негово присъствие дори да се спомене за Ястребите. Това би могло да означава, че ще трябва да предприеме нещо срещу тях.
— Наистина ли Братството има такава голяма власт?
— Не бих я нарекъл точно власт — те не са в състояние да прокарват в своя полза закони и официални държавни договори. От време на време един или друг от архонтите ги наема, но това, разбира се, не се обявява пред обикновените гласоподаватели. Доста влиятелни хора, които прибягват до услугите им, не биха искали Ястребите да бъдат отстранени от съществуващата подредба на нещата. Но онова, което всъщност ги брани, е простият страх. Ако човек обяви война на гилдия, пълна с убийци, едва ли ще доживее да се наслади на победата, нали?
— Все пак рано или късно някой ще трябва да го направи, иначе островите няма още дълго да са цивилизовани.
— Наистина е така. Благодаря на всички богове, че гилдиите така и не са стъпили на Ористина.
— Как е станало това?
— Нашите ръководители биха предпочели да загинат, но не и да бъдат сплашвани — Илейно се усмихна напрегнато. — И гадните копеленца го знаят.
Като корабен капитан Илейно притежаваше голяма колекция от карти на различните острови, както и добри познания по навигация. Той беше онзи, който се сети, че може да използва още по-добре необикновената способност на Перин. Първо накара Перин да застане в двора на хана и посочи точното направление, в което се намира Джил; изведе го извън северната порта на града, на около две мили от хана, и отново го накара да направи същото. Сетне се върнаха и излязоха от източната порта за последен опит. Тъй като Илейно така и не си даде труд да му обясни какво става, Перин беше объркан, смятайки, че по някакъв начин първите два пъти не е помогнал, но по-късно, когато се върнаха обратно в хана при Невин, всичко стана ясно. Илейно просна картата, начертана върху хартия от кора, и използва тъпия край на една лъжица и ръба на кинжала си, за да начертае прави линии, всяка от които тръгваше от мястото, където бяха отчели показанията на вътрешния му компас. Като по магия, или поне така се стори на Перин, линиите се събраха в централното плато на Суртина.
— А Джил трябва да се намира някъде тук — Илейно заби пръста си в една точка. — Най-близкият град до мястото, отбелязано от мен, е Пастедион.
— Много добре — рече Невин. — А сега ти, Перин, ми кажи: можеш ли да разбереш дали днес Джил е по-близо или по-далеч, отколкото когато за първи път слязохме на брега?
— Ъ, ами, а, бих казал, че въобще не е мръднала оттам.
— Така ли? Това е интересно. Надявам се, това означава, че се намират на безопасно място, а не че са пленени.
— О, я стига, не бъди така мрачен — намеси се Илейно. — Ти щеше да знаеш, ако момичето се намира в някаква гнусна опасност.
— Без съмнение щях или поне се надявам, че щях. Във всеки случай тръгваме тази вечер. Какво мислиш, Илейно? Да отплаваме до Индила, а оттам да тръгнем по суша, а?
Перин се застави да задуши стенанието си.
— Колко кирливи коне ти даде архонтът? Дванайсет, а също и товарните мулета? — Илейно помисли, потривайки брадичката си. — Е, предполагам, че ще мога да събера няколко в трюма, а останалите ще вържем на палубата — ако хората ти пазят. Корабът ми е търговски, а не някакъв вонящ шлеп за добитък.
— Е, ами, хъм, милорд? Не можем ли да тръгнем по суша и да не цапаме кораба на капитана?