— Така значи! — гласът на Майстора отекна гръмовно в синята светлина. — Война ли ми е обявил?
— Не, господарю, не. Каза ми да ти кажа истината. За Родри Мелуейд, за всичко. И за Господаря на ефира.
Образът на Майстора увисна вцепенен и чуплив, като да беше направен от порцелан.
— Господаря на ефира ли?
— Такъв беше планът — да го примамим тук и го убием. Той вече е дошъл, така че планът се изпълнява. Сега ми заповяда да ти кажа всичко, господарю, всичко. Не ме изтезавай! Моля ти се, не ми причинявай болка.
— Няма, прасенце такова. Тръгвай обратно с мен да поговорим, дълго и сериозно.
Със съдействието на Кралете на въздуха „Гарантирана печалба“ стигна до Индила за смайващо кратко време, за голямо облекчение на конете, а и на Перин. Докато надзираваше разтоварването на животните, Невин забеляза доброволния си слуга потайно да коленичи и целува твърдата почва под краката си, галейки камъка като любимо куче. Както се случваше от време на време, въпросът за истинската природа на Перин се събуди отново, защото не беше виждал човек с такава инстинктивна антипатия към стихията на водата. Но той отстрани категорично проблема от съзнанието си. Лукс като този да търси познание, трябваше да остане за времето, когато се върне в Девери.
— Това беше последното от бедните животни — рече Илейно, който бавно се приближи. — Ще трябва да купим кон за мен от пазарния площад.
— Всъщност си мислех, че ще е най-добре да останеш тук.
— Какво?! И да изпусна битката ли?
— Може да се окаже, че не е така. Слушай, щом измъкна Джил и останалите от бедата, в която са изпаднали, имам намерение да се оттегля колкото мога по-бързо. Трябва първо да приберем Родри у дома, а сетне да смажем нашите гадни врагове. Не ми се иска, като се върна тук, да открия, че корабът ти е изгорял или съсипан по някакъв друг начин, а никой от капитаните в пристанището по някаква тайнствена причина не желае да ни вземе.
— Разбирам какво имаш предвид — Илейно сложи огромната си ръка върху дръжката на меча. — Ние с момчетата сме се сражавали и преди с пирати. Ще бъдем готови да го направим отново, ако се налага.
— Добре. Може и да се наложи. Освен това не пропускай да слагаш астрални печати. Ако не друго, това поне ще вбесява враговете, защото няма да знаят какво става.
Тъй като бяха пристигнали скоро след разсъмване, Невин реши да поведе още същия ден малкия си боен отряд. Отидоха до пазара и купиха припаси, но той пропусна да направи официалното и отнемащо много време посещение при архонта на Индила, така че излязоха от северната порта тъкмо около пладне. Дотогава Перин се бе възстановил достатъчно и можа с абсолютна сигурност да установи, че Джил продължава да се намира повече на север, отколкото на юг от Индила.
— Този път ще ни отведе право в Пастедион, но той върви покрай реката — рече Невин. — Пречи ли ти това, че ще пътуваме толкова близо до вода?
— Не, милорд. Ъ, хъм, защо да ми пречи?
— Така е при деомера.
— Но аз нямам в себе си деомер.
— Знаеш ли, започвам да мисля, че си съвършено прав. А точно с какво разполагаш, е най-голямата загадка, пред която съм се изправял от много години насам.
Вместо отговор Перин придоби нещастен вид, сякаш се обвиняваше заради странната си умствена нагласа. Невин прие това като наследство от чичо му Беноик и затова не продължи да обсъжда болезнения въпрос.
Когато прецени, че Майстора на Ястребите е премислял достатъчно дълго горчивите истини, пред които е изправен, Стария се свърза с Барума, вместо да срещне врага си на ефирно равнище, където съществуваше възможност за някаква засада. Установи, че съзнанието на бившия му ученик е дотолкова замъглено, че нямаше проблем да го превземе просто през огледалото за сканиране, проглеждайки през очите му. Доколкото можеше да прецени, Барума стоеше коленичил върху купчина одеяла, от онези, които се слагат под седлата, и подхранваше с вейки малък огън. Наблизо двама мъже — Стария ги сметна за Ястреби — играеха на кости за тресчици, докато третият, Майстора на Ястребите, когото бе наел предишната година, седеше, кръстосал крака под себе си с гръб към останалите, и гледаше с празен поглед към измития от дъжда склон отвъд грубия каменен навес. Може би медитираше или изпълняваше някакво умствено упражнение, но каквото и да правеше, беше грубо стреснат.