Стария накара главата на Барума да се обърне натам-насам и се огледа, но не видя нищо интересно извън каменните колони и дъжда. Бавно и предпазливо, той застави тялото на бившия си ученик да се изправи; то се олюляваше известно време, докато придоби пълен контрол върху него. При това движение и двамата Ястреби вдигнаха инстинктивно поглед, сетне се върнаха към играта си. Майстора така и не помръдна, дори не трепна, но Стария бе готов да се обзаложи, че съвършено добре знае какво е станало. Понесъл тялото на Барума като доспехи, той се отправи бавно към края на навеса и се върна няколко крачки, за да бъде сигурен, че контролира заетото физическо средство. С част от съзнанието си усещаше Барума, който хленчеше и се свиваше ужасен, задето е бил принуден така внезапно да излезе на ефирно равнище, но намесата му беше прекалено слаба и можеше да не й обръща внимание.
Когато се почувства готов, той се върна уверено при огъня и с проклятие, изтъкано от зли имена, принуди саламандрите да се вдигнат, образувайки колона от пламък. И тримата Ястреби скочиха на крака, обърнати рязко към него, а в ръцете им внезапно се появиха оръжия.
— Аз съм Стария, не Барума. Ако умъртвите това тяло, ще умре той, а не аз.
Майстора на Ястребите махна с ръка; оръжията на неговите съучастници изчезнаха в гънките на дрехите им. Бавно, с внушително пренебрежение той пъхна своето в скритата ножница.
— И преди съм чувал, че се правят такива неща. За какво си дошъл тук?
— Да поговорим. И сключим сделка може би. Господаря на ефира ще бъде труден за ликвидиране. Може би имам някакъв интерес отново да те наема.
— Разбирам — Майстора на Ястребите си позволи за малко да се развесели — засмя се кратко, сякаш излая. — Във всеки случай, разбира се, ако пожелая да взема проклетите ти пари. Благодарение на твоето хубаво планче загубих трима от най-добрите си хора, а един е заловен.
— Моето планче ли? Да не съм искал от теб да измъкнеш примамката от капана ми? Ти преследваше варварското момче по свои собствени съображения. Не се опитвай да ми казваш друго. Не обвинявай мен, ако са се провалили собствените ти планове.
— Тогава много добре, няма да ти казвам. Но за теб е също толкова опасно, колкото и за мен.
— Ако не беше така, щях ли да съм тук да се пазаря с теб? В тази работа е замесен и друг майстор на деомера, нали?
— Точно така — онзи, който всъщност измъкна Родри. И съм съгласен, че ще е по-добре заедно да работим. Ако ще убивам Господаря на ефира, ми трябва всичката информация, с която разполагаш.
— Да убиеш? — за първи път от години Стария се разсмя, разсмя се дълбоко, чак от корема и заетото от него тяло се разтресе така, че едва запази контрола си над него. — Ти, безкрайно нагъл идиот такъв! Да убиеш ти Господаря на ефира по пътя, сякаш си обикновен бандит, а той — амбулантен търговец? Смаян съм. Зашеметен съм. Това надминава всичко, което човек може да си представи.
Лицето на Майстора на Ястребите придоби зловещ оттенък в лилаво.
— Ако мога да убия архонт насред двореца му, когато всички врати и прозорци, дори всяка пукнатина в тавана гъмжат от охрана, аз мога също така дяволски добре…
— Ти не можеш да направиш нищо на Господаря на ефира. Него остави на мен. Ела във вилата ми; Барума Знае къде се намира. Там ще устроим капан.
Постепенно Майстора на Ястребите възстанови цвета на лицето си и се усмихна.
— О, наистина ще дойда. Но ще донеса със себе си главата на Невин. Знам и аз как се залагат капани.
— Глупак!
Стария се измъкна от тялото на Барума и позволи душата на собственика да се втурне обратно в него тъкмо когато Майстора на Ястребите пристъпи напред и го зашлеви през лицето. Хленчейки и умилквайки се, Барума падна на колене, а Стария се върна с помощта на огледалото в собственото си тяло, отпуснато на стола в удобния му кабинет.
Щом се събуди напълно, той отново се засмя. Майстора на Ястребите беше нагълтал въдицата, тъй както Стария беше разчитал. Ако по някакъв невероятен, свръхчудотворен начин наистина убиеше Невин, тогава Стария можеше лесно да го елиминира, когато сметнеше за добре. Много по-вероятно обаче беше Ястребите да успеят единствено при спътниците на стареца, включително по-незначителния майстор на деомера, преди Невин да предприеме действия и ги унищожи. Тогава положението му щеше да е значително отслабено; щеше да е сам, без съюзници, в чужда страна и Стария можеше да се заеме с ликвидирането му.
След като Стария се оттегли, яростта, която Майстора на Ястребите разигра, изчезна също така внезапно. Значи древният глупак реши, че може да го подтикне към подобно рисковано нападение, сякаш е някакъв обикновен чирак, така ли? Щеше да остане много изненадан, когато Ястребите се появят пред портите му, съвършено невредими, при това със съюзници до себе си. Дълго крачи напред-назад, размишлявайки, докато Барума се свиваше и хленчеше, а другите го наблюдаваха в безмълвно очакване, сякаш разбираха, че предстоят големи събития.