— Какво не е наред, милорд? — попита Амир. — Пребледнял сте като чаршаф.
— Все още не зная, момчето ми. Но съм готов да се обзаложа, че нещо никак не е наред. Ще оставим повечето хора тук с конете, а двамата с теб ще се качим да видим какво става.
— Смятате ли, че горе ни чакат врагове?
При този въпрос в краката на Невин се появиха тълпа яки лилаво-черни гномчета. Бяха очевидно възбудени, сгърчили от страх личица, и подскачаха непрекъснато, но клатеха глави отрицателно в отговор на въпроса, поставен от Амир. За по-сигурно Невин взе и Прейд. Пуфтейки и пъшкайки, те се заизкачваха, а гномчетата тичаха напред и се връщаха. Накрая тримата застанаха пред портите на храмовия комплекс и докато си поемаха дъх, погледнаха надолу към мъничките фигурки на мъжете и конете.
Когато Невин потропа на портата, тя се отвори няколко инча под напора на юмрука му и те видяха проснат на земята възрастен мъж с разкривено от агония лице. Едната му ръка беше протегната към портата в отчаян опит да стигне до нея. Около него имаше локва кръв, която засъхваше и сплъстяваше бялата му като сняг коса.
— О, богове! — Невин не толкова извика, колкото простена тихичко. — Стягайте се, момчета.
Бутнаха портата и влязоха бързо в покрития с калдъръм централен двор, заобиколен от лехи, в които цъфтяха червени и жълти цветя. Други двама бяха паднали навътре, при входа на светилището, в дъното на двора. И тримата бяха намушкани. Водени от Дивите, Невин и хората му намериха още двама отзад, при банята, а последните трима — в кухнята, където, както изглеждаше, заедно са приготвяли скромна вечеря от хляб и задушени зеленчуци. Докато търсеха, Невин се почувства странно изтръпнал, може би малко изстинал, но спокоен.
Тъй като знаеше, че жреците биха искали да са близо до свещения олтар, накара хората си да ги пренесат в тясното белосано светилище и положат върху покрития с плочки под, пред огромния блок от полиран камък. Върху стената отзад беше изрисувана фреска с Бащата на вълните. Той се носеше ведър и волен над позлатения от слънцето океан, тъй както, или Невин поне така се надяваше, сега се носеха душите на убитите в Единната истинска светлина. Докато успеят да покрият всички жертви с одеяла, взети от килиите им, нощта бе паднала. Амир и Прейд сякаш не забелязаха, когато Невин направи така, че над олтара засия кълбо от златиста светлина. Двамата млади мъже бяха бледи и се тресяха от ярост.
— Попиканите му курвенски копелета! — избухна Амир. — Да изколиш старци! Престарели, та кокалите им скърцат, милорд! Та те са имали също толкова възможност да се съпротивяват, колкото свещ да оцелее в Третия ад!
— Сърцето да ти се скъса! — изръмжа Прейд. — Ще имаме ли възможност да ги ударим, милорд?
— Искрено се надявам, момчета. Готов съм да се обзаложа на каквото пожелаете, че тези хора са били изколени само за да не ни дадат подслон.
Едва тогава скръбта го настигна заедно с ярост и смазващото чувство за вина, че тези мъдри и кротки възрастни хора са загинали заради него и проблемите му. Но не само, напомни си той, а по-скоро поради бездънното зло, което се вихреше из островите и ги разяждаше като гниене в корабни греди. Усети, че трепери, почувства се студен и корав като изсечен от лед меч. Дивите на ефира се струпаха около него като лятна буря — пращяха и съскаха във въздуха, препускаха нагоре-надолу по стените и ги покриваха със завеса от сини пламъци.
— Кълна се в своите свещени обети, че онези, които са изклали тези невинни души, ще заплатят със същата монета.
Когато гласът му отекна в смълчаното светилище, над олтара проблесна ослепителна бяла светкавица и се разнесе острият дъх на гръмотевица. Амир и Прейд се отпуснаха на колене, обхванати от страхопочитание и ужас.
— Бог стана свидетел на обета ми. Така да бъде!
Тогава в светилището изтрещяха и отекнаха три гръмовни, мощни удара.
Както беше обхванат от свещен гняв, Невин би извървял на един дъх разстоянието до Пастедион, но трябваше да се погрижи за хора и за добитък. Всички прекараха неспокойна нощ в лагер с гръб към канарата; дори конете сякаш бяха доловили, че нещо не е наред. Хората успяха да поспят, но Невин остана на крак, сновейки напред и назад, бдейки в не един свят.
Сутринта никой не промърмори, когато настоя да тръгнат рано. Напрягайки сили, успяха да стигнат Пастедион преди залез, тъкмо когато градът се пробуждаше от следобедна дрямка и неговите жители започваха да се стичат към пазарния площад, за да хапнат нещо и разменят по някоя и друга клюка. Всички се обръщаха да зяпат групата от добре въоръжени и мрачни конници, които трополяха по пътя към палата на архонта.