— Извинете ме, сър — рече Невин на архонта. — Това е внучката ми и годеница на гуербрета, а точно зад нея е полубратът на гуербрета.
Когато Графейо, пълен и дребен, по-скоро светъл мъж, й се поклони по деверийския обичай, Джил успя да приклекне в отговор. Саламандър се усмихваше така нагло, че нямаше как да се разсърди на киселата гримаса на архонта.
— Добре познавам тази личност, лорд Галрион — избоботи Графейо. — А къде е самият гуербрет?
— Ето ме — Родри отиде с широка крачка до подиума и скочи с едно плавно движение трите стъпки височина.
— И така, през последните няколко седмици чувах често да се споменава името ви, уважаеми.
Подтикнати да се сдържат, войскарите започнаха да ръкопляскат, един безмълвен крясък на безкрайно облекчение. Заразени от духа на момента, различните роби и слуги се присъединиха към тях, като аплодираха от местата си, докато Графейо не вдигна две ръце във въздуха за тишина.
— Радвам се да ви приветствам в скромния си дом, лорд Родри от Аберуин — усмивката на подпухналото му лице напомняше вълк. — И тъй като вашите слуги са тук, за да ви придружат до дома, разчитам, че повече няма да чуем за това странно съдебно дело.
През остатъка от следобеда и до късно вечерта, след като робите запалиха сто маслени лампи в искрящото от светлини и отблясъци помещение и сервираха импровизирана гощавка, Джил стана свидетел на най-странния турнир, който някога беше виждала. Рунд след рунд следваха странни сблъсъци; битката се водеше само с думи, при това много малко от тях — обикновени. Тя бе шокирана, като разбра какъв майстор на двусмислиците може да е Невин, когато реши, а съвсем естествено архонтът никога нямаше да е избран, ако не беше лукав като лисица. Минаха няколко часа, преди да разбере, че тази битка не се води поради принципи, а от страх. Ако Ястребите и Братството не съществуваха и животът на Графейо не беше застрашен, той с удоволствие би помогнал на гостите да се приберат у дома и отмъстят за убитите жреци, но съзнанието му винаги бе нащрек. Не че архонтът споменаваше за тях; той говореше повече за обстоятелства, за които трябва да се съжалява, и за недоволството на избирателите. Но всички знаеха какво има предвид, тъй както си даваха сметка, че и според него зад престъплението в храма стояха те.
— Разбира се — рече Невин в един момент. — Когато се разпространи вестта за клането, сред избирателите ще се надигне недоволство — а това без съмнение вече става. Моят слуга сега е в конюшните и пази конете ни.
— О, добри ми господине, без съмнение това би се разпространило много бързо, независимо какво ще направим двамата с вас — Графейо елегантно подкопа малката победа на майстора на деомера. — Не се безпокойте. Ще направя всичко по силите си да уверя хората, че въпросът се разглежда.
— Хъм, трябва да се служи на справедливостта, нали? — Невин вдигна чашата си за поздрав. — Дори и когато силите са немощни.
Графейо пламна.
— Справедливостта във всички случаи ще възтържествува, господине. По един или друг начин.
Невин задържа чашата на половината път към устата си и огледа архонта над ръба й. Под щръкналите вежди сините му като лед очи изглеждаха изпълнени с необикновено съчувствие.
— Наистина по един или друг начин — той наведе чашата си. — Разбира се, съзнавам, че сте поставен в много трудно положение и трябва да се съобразявате, да претегляте и уравновесявате толкова много фактори и фракции. Колко жалко, че няма човек, който да свали това дребно бреме от раменете ви — разбира се, неофициално, докато официалното разследване продължава.
— Ах! — Графейо взе сушена фурма от един сребърен поднос и се загледа в множеството й извивки. — Наистина жалко. Да беше възможно такова нещо, който свърши тази работа, ще се радва на безкрайната ми благодарност.
— Разбира се — Невин отпи от виното и погледна небрежно към един стенопис, който представяше как Звездните богини връчват на героично представена фигура компас. — Колко хубав стенопис! Сигурно художникът е добре известен.
— О, известен е, много известен. Имахме късмет, че успяхме да го наемем.
— А спомня ли си някой имената на чираците, които са бъркали мазилката и смилали боите, или на калфата, който ги е нанасял върху стената?