— Откъде е всичкото това сребро?
— Ами — за миг тя стана потайна. — Всъщност го спечелихме, но е най-добре да попиташ Саламандър как.
— Много добре. Амир, виж какво! Ти и другите войскари ще спите в общото помещение горе. Настани ги, сетне излез тук да изчакаш Саламандър и останалите. Кажи на Перин да спи при конете в конюшнята. Не се тревожи, че може да се опъва, той ще предпочете така.
Там щеше да е също и в по-голяма безопасност, помисли малко мрачно той — от Джил, разбира се. Когато поведе Перин със себе си, въобще беше забравил, че Джил едва ли ще е очарована да види човека, когото смяташе за свой мъчител. Разбираше чувствата й, но едновременно с това нямаше никакво желание да види как пребиват до смърт Перин пред очите му.
Когато Саламандър се върна, Джил, Родри и Гуин насядаха на пода в мъничката приемна, докато Невин остана да крачи нервно напред-назад. Знаеше, че очакват да заговори, но му беше трудно да започне, защото всички разчитаха да реши проблемите, а вече му беше ясно колко объркано е станало положението. Накрая реши да започне с най-лесната за разплитане нишка от паяжината и посочи към Гуин.
— Кой си ти, момко?
Гуин облиза нервно устни, погледна към Родри.
— Той беше Ястреб, милорд — каза Родри, — но сега е мой човек и гарантирам за него.
Невин се обърна към Гуин и улови погледа му, като включи деомерското зрение, което можеше да проникне дълбоко в душата. За момент пред него премигаха други очи, сини, корави и студени, но в основата си някак объркани и с това откъслечно видение дойде стон от ридаещ мъж — мъж, който не е скърбял от години. Образът избледня и го остави озадачен, докато ужасеният Гуин, свит в своя ъгъл на мъничката стая, се опитваше да говори, но устните му само мълвяха беззвучни думи.
— Няма да ти навредя, момко. Щом Родри казва, че си минал на наша страна, аз му вярвам.
Гуин преглътна тежко, въздъхна и намери гласа си.
— Ще ви кажа всичко, което зная за Ястребите. Бях само калфа, а не майстор, но с удоволствие ще ви разкажа онова, което зная.
— Добре. По-късно двамата с теб ще си поговорим отделно. О, я недей да изглеждаш толкова уплашен. Ще бъде доста по-лесно от посвещението ти, убеден съм в това — Невин внезапно се почувства уморен и седна на ръба на миниатюрната платформа. — Разбирам, че преди да взема трудните решения, които ми предстоят, трябва да получа повече информация. Родри, момчето ми, да започнем с теб. Какво се случи, след като приключи онази глупава свада в Кергоней? Защо тръгна към Кермор?
— Не мога да ви кажа, милорд. Не си спомням. О, разбира се, вие все още не знаете. Те ми отнеха паметта. Спомням си само различни частици от живота си, преди да ме доведат в Бардек. Един Ястреб на име Барума…
— Той не е Ястреб! — сопна се Гуин. — Член е на проклетото гнусно Тъмно братство.
— Добре тогава. Този гнусен, заченат от демони блатен червей на име Барума ме взе пленник и ми разсипа на късчета съзнанието — доколкото мога да разбера, естествено.
Тонът му беше толкова спокоен, че на Невин му трябваха няколко мига, за да проумее казаното. Сетне изруга и в него отново се надигна яростта, която изпита при вида на изколените жреци — нова и жарка, като изригване на вулкан.
— О, значи така, а? — гласът на стареца прозвуча като нажежен шепот, който накара всички да се свият. Пое дълбоко дъх и се застави да говори с по-нормален тон. — Е, това слага капак на всичко. От тези хора нищо повече няма да понеса. Ще имам нужда от всичката информация, с която разполагате, преди да планирам нападението, но вече реших. Когато всички сте в безопасност на път към Елдид, ще се върна тук да изтрия тази тиня от лицето на земята.
— Ще помоля за вашето извинение, милорд — обади се Родри и в гласа му прозвуча стоманеният звън на повелителя. — Но аз няма да тръгна оттук, докато не ви помогна да го направите. Дал съм обет да убия Барума и ще го убия дори ако загина, а Аберуин потъне в пламъци без мен.
Невин отвори уста да спори, сетне се поколеба. По него пробяга деомерски студ и той разбра, че ще му е необходима помощ в работата, която сам се бе наел да свърши. Умееше да схване кога излишно си губи времето.