— Много добре, а предполагам, че никой от останалите няма да побегне, независимо колко дълго ще настоявам. Но помни, Родри, момчето ми. Ти може да си гуербрет Аберуин, но аз съм Господаря на ефира. Това е моя война и в нея аз ще бъда кадвридок. Ще се сражаваш под мое командване или въобще няма да се сражаваш!
— В такъв случай готово. Имате моята дума.
Нощта преваляше и се задаваше зората, когато Невин успя да си легне. Първо изслуша онова, което Саламандър, Джил и Родри имаха да разкажат за времето, прекарано в Бардек, сетне изгони навън всички останали и се затвори в продължение на часове с Гуин. Бившият Ястреб така и не се бе издигнал високо в йерархията на гилдията убийци, защото не обладаваше особена деомерска дарба, но беше прекарал по-голямата част от живота си там, още откак се бе натъкнал на съществуването й като избягал роб — момче на десет години. Знаеше имена и места, тайни знаци и ритуали; беше чул частици от планове и подробности за вражди в рамките на Братството; освен това беше готов да разкаже всичко и докато седеше на пода в стаята на Невин, претърсваше всяко кътче от добре подготвената си памет. Беше отдал своята вярност на нов кумир, също така безжалостно и докрай, както преди бе извършвал убийства, но Невин виждаше, че тази промяна нямаше нищо общо с чест, а още по-малко с морални принципи. Гуин само знаеше, че животът му е бил възел от страдания и обичта към Родри, едно чувство както сляпо, така и мъдро, остава единствена възможност да разсече възела и спечели свободата си. Невин беше повече от готов да използва всяко нещо, което би освободило човек от злото, също така, както не би пренебрегнал никое лекарство, което би спасило пациент само защото за него не се споменава в най-добрите ръководства за билколечение. Накрая рече:
— А сега това е най-важното. Знаеш ли къде живее Стария?
— Те не казват на някакъв второразреден калфа като мен всички подробности. Но знам, че е получил имението си от архонтите на Вардет.
— О, богове! Та това не е много далеч оттук.
— Точно така. Знаете ли, милорд, все мисля, че той някак ни е притеглил насам. Че сме се мислили за много хитри, а през всичкото време ни е примамвал като паяк, който придърпва мухата, хванала се на една от нишките му.
— Прекарал си твърде много време около Саламандър и яркото му въображение.
— Може и така да е. Но човек чува всички тези слухове за Стария. Дори моят майстор във Валант обикновено казваше, че половината от чутото няма как да е вярно, но не може да различи лъжливата от вярната част. От друга страна пък вонящото Братство никога не ни е казвало повече от най-необходимото, за да си вършим работата.
— Знаеш ли, че не съм съзнавал колко Ястребите мразят Братството. В Девери винаги сме смятали, че работите ръка за ръка.
— Само когато ни плащат, милорд. Казват, че Братството е основало Ястребите преди стотици години, по времето, когато на островите върлувала чума и всичко представлявало пълна каша, а архонтите били прекалено объркани, за да се тревожат за съществуването на някоя и друга Тъмна гилдия, но не зная дали е вярно, или не. Ако е, те твърде скоро са се разделили.
— Нещо, което по всяка вероятност е било неизбежно.
— Най-вероятно — Гуин вдигна поглед, очите му преливаха от болка. — Милорд, можете ли да излекувате Родри? Можете ли да поправите онова, което онази свиня му стори?
За един кратък миг Невин се поколеба дали да не каже някаква успокоителна лъжа.
— Не зная. Няма да зная, докато не съм опитал, а няма да съм в състояние да опитам, докато не се отървем от Стария. Ще имам нужда от време, ще трябва да се съсредоточа. Ако само се питам дали от небето върху вас няма да паднат убийци или служители на злия деомер, това никак няма да помогне.
Гуин се усмихна, всъщност устните му само трепнаха.
— Гуин, ти трябва да си видял какво е станало. Приемам, че Барума е използвал преди всичко физическа болка, за да срине защитите на Родри.
— Точно така, но освен това се опитваше да използва срама като оръжие. Той започна да измъчва Родри, докато все още се намирахме в Слайт и всички пирати стояха наоколо да гледат. Смятаха, че е много забавно да видят колко болка може да понесе сребърният кинжал. Те, видите ли, правеха облози за това колко дълго ще издържи.
— Родри разбираше ли го?
— Разбираше го. Той ги предизвикваше — о, богове, милорд! Той имаше куража да лежи там и се подиграва, казвайки им да правят високи облози, защото ще ги направи богати, като издържи всичко, на което го подложи Барума. Смятам, че тогава разбрах… аз, такова, не можех да издържам на онова, което правеше Барума с него — лицето на Гуин стана мрачно. — Не го изтезаваше наведнъж дълго, най-много час, но по няколко пъти на ден. Караше Родри да мисли за онова, което му предстои, а едновременно с това желаеше да удължи забавлението си. Но тогава проумях, че ситният свинеебец се страхува от мен. Затова сядах там, където можеше да ме вижда, и само го гледах втренчено, така че бързаше да свърши сеансите. След като се качихме на кораба и потеглихме от Слайт, той наистина започна да се поти. После пречупи Родри и искаше да продължи, но му казах, че ако не престане, ще го убия. И щях да го направя, но корабът беше пълен с пирати, а той беше онзи, който им плащаше. Моля ви да го знаете, милорд. Наистина щях да го убия, стига да можех да го направя.