— Вярвам ти.
— Благодаря. Ако бяха ме убили, щяха да убият и Родри и по този начин нямаше нищо да се спечели — той отново погледна встрани. — Смятате ли, че съм луд? Джил така смята.
— Според мен ти си живял живот, който би накарал повечето хора да полудеят, но си стигнал до портите на здравия разум.
— Добре казано. Значи от мен зависи дали ще ги отворя и вляза, или не?
— Точно така. Бързо се учиш, Гуин.
— Най-вероятно затова, защото съм около Родри. И поради всичкия деомер, който се намира около мен — този път, когато се усмихна, в очите му проблесна живот. — Мога ли да говоря откровено, милорд? Като слушах Джил и Саламандър да говорят за вас, ми се смръзваше сърцето, защото преди не бях виждал сила като тяхната, но те все казваха, че вие сте същинският майстор.
— Много ласкателно от тяхна страна. Значи си видял, че Джил има своя собствена сила?
— Та кой не би видял, милорд? Искам да кажа, всеки, който има поне малко познание за това, трябва да е сляп да го пропусне. Например как беше вдъхнала душа в онзи деомерски образ на вълка и го бе пуснала след Барума — или тя не ви е казала за това? Според мен се получи един наистина чудесен номер, но Саламандър съвсем не изглеждаше доволен от нея, че го е направила.
За момент, след като осъзна какво има предвид Гуин, Невин не беше в състояние да говори от накърнени чувства. Ето че Джил най-сетне изучаваше деомера, а въобще не му бе казала! Гуин трепна, приемайки неправилно мълчанието му.
— Не съм искал да ви кажа нещо, което Джил не е желаела да се знае, милорд, наистина не съм искал.
— Не е там работата — мислено сграбчи нараненото си сърце в ръце и го накара да се подчинява. — Само дето е направила нещо много опасно. Бих казал, че Саламандър не го бива много за учител. Какво има, момко? Изглеждаш разстроен.
— Просто не разбирам как при вас стават нещата. Искате ли да ви казвам какво правят?
— Какво? В никакъв случай не желая! Забравям как риторичен въпрос като този би могъл да прозвучи на човек, който е бил Ястреб. Виж какво, аз ще разговарям със самата Джил по въпроса, но не ме е яд на нея или на Саламандър. И право да ти кажа, не е твоя работа какво правят или не правят те.
— Много благодаря. Мъчно ми беше, защото се питах какво трябва да кажа.
— Без съмнение. Виж какво, ще направиш добре да вървиш да си лягаш. Достатъчно късно те задържах, нали? Ако си спомниш нещо друго за старата ложа, винаги можеш да ми кажеш сутринта.
Всъщност Невин желаеше да остане насаме с болката си, която, макар и покорена, беше жива и се зъбеше в оковите си. Бе изненадан и немалко разочарован от себе си, че може да се почувства като отхвърлен любим. Сякаш е прекарал стотици години да готви великолепен подарък, да речем, някакъв сложно обработен и полиран скъпоценен камък само за да види как Саламандър се вмъква и й поднася купен от някакъв пазар дубликат, без дори да съзнава неговата стойност. „Не бъди глупак! — каза си. — Онова, което има значение, е Светлината, а не слугата, който ще заведе ученика при нея.“ Въпреки това отиде до прозореца, отвори капаците и остана дълго, загледан в нощта, в луната, като размишляваше единствено за своя хирейд.
На вратата се почука и влезе Джил. Разбра още преди да се обърне, че това е тя, набързо облечена и прозяваща се на примигващата светлина от маслените лампи. Той вдигна нагоре ръка и направи кълбо от златиста светлина, а тя примига като сънливо дете и рече:
— Ти си нещастен. Просто по някакъв начин го разбрах. Смятах да ти кажа за изучаването на деомера по-рано, но просто нямахме време за това.