Той усети как в очите му залютяха сълзи и се прокле като изкукуригал стар глупак. Тя побърза да отиде при него и да сложи ръка на неговата.
— Какво толкова лошо е станало?
— О, нищо, нищо.
— Преди повече умееше да лъжеш.
— Хъм, колко неприятно се изрази! — той се покашля и избърса очите си с ръкав. — Прости ми, дете мое. Зная, че е празно самолюбие, но винаги съм искал аз да съм онзи, който ще те учи на деомер.
— Добре, а не смяташ ли, че е било точно така? Ако не те познавах и при мен дойдеше Саламандър да ми бърбори за омагьосване и разни ми ти други такива неща, щях да му се изсмея в лицето, а можеше и да го шамаросам. Още през онова първо лято, когато се срещнахме, ти се опитваше да ми покажеш с какво бих могла да разполагам, стига да имам достатъчно разум да го пожелая. Необходимо беше да стане нещо ужасяващо, за да ме накара да погледна натам, накъдето ми сочеше ти, но най-сетне това стана.
Хирейдът се разчупи и се пръсна на парчета като изпусната кана.
Той реши, че идиотската усмивка, която усети да разтегля устните му, е съвършено недостойна и за двамата, но не можа да я спре.
— Наистина ли?
— Наистина. Онова, което направи Саламандър, беше, че просто разкри упражненията, от които имах нужда, обясни ми няколко принципа и т.н. И съм му изключително благодарна, но трябва да знаеш, че той е направо ужасен учител. Невин, веднъж ми каза, че винаги бих могла да те помоля за помощ. Наистина ли го мислеше? Би ли ме научил повече, когато с това се свърши?
— Разбира се! Дете мое, нищо няма да ми достави по-голяма радост от това да те науча на всичко, което знам. Защото, предавайки го на теб, ако не друго, ще го запазя за бъдещето — но колкото и да беше очарован от момента на толкова дълго отлагания си триумф, той усети как дългът го подтиква. — Всъщност да започнем още веднага. Какво е всичко това, което чувам за деомерския вълк?
Джил трепна и побърза да отклони поглед, опитвайки се да намери извинения… Разговаряха до зори, разглеждаха всяка почти несъзнателна стъпка, която бе предприела, за да създаде и унищожи вълка, докато накрая тя проумя до една грешките, които бе направила, но макар и да се гърчеше при неговите въпроси, оставаше съсредоточена. Невин проумя, че съзнанието й наистина се е превърнало във внушително оръжие, до известна степен поради вродената дарба, но повече от суровата подготовка, която бе минала под ръководството на баща си в изкуството на боя, също и от опасния живот, воден досега.
Много по-късно, насред цялата бъркотия, докато събираха багажа, за да напуснат града, едва ли не между другото му дойде наум, че най-сетне е изпълнил обета си. Скоро щеше да е свободен да умре. Почувства деомерския студ като зла магия и се зачуди колко ли скоро ще стане това.
— Между другото, о, по-млади ми братко, какво ще правим с другите коне? Онези от гнусната група на Гуин.
Родри престана да събира нещата в дисагите си и приседна на пети да огледа приклекналия до него Саламандър, който изглеждаше искрено объркан.
— Остави нещастните животни на собственика на конюшнята да ги продаде — отвърна той. — Те не бяха нищо повече от една проклета досада.
— Какво? Не можем да оставим ей така двайсет и четири съвършено добри коне.
— Можем и ще ги оставим.
— Но това е все едно да хвърляш пари на боклука.
Изведнъж Родри разбра.
— О, по-стари ми братко, та ние не се намираме из пасищата. Не можем да пазим всяка окуцяла кранта, която сме срещнали по пътя си.
— Какво значение има къде се намираме?! И ако ги оставим тук, ще се върнем ли после да си ги приберем?
— Кога, глупчо глупав? — това рече Невин, който влезе в стаята. — Откъде да зная, та ние можем да отиваме към смъртта си, а ти си се загрижил за допълнителни коне? О, богове!
— Ами ако ни се случи някаква катастрофа и имаме нужда от нови коне?
— Без съмнение ще можем да ги купим в някой град. Вие с Джил сякаш сте пълни с пари. Което ми напомня да те питам. Как точно вие двамата сте спечелили всички тези пари?
— О, давахме представления на пазарищата — отвърна Саламандър, пребледнял като платно. — В края на краищата аз съм гертдин, а Джил беше добро допълнение, като играеше ролята на русо варварско момиче.
При произнасянето на думата „пазарища“ се появиха множество Диви: във въздуха заскачаха спрайтове, гномчета подскачаха и танцуваха, а Дивите от ефира изразиха присъствието си, образувайки трептяща завеса от морава светлина. Отекна далечна гръмотевица.