— Отчасти, но преди всичко затова, защото, макар и наполовина елф, ти имаш обща човешка същност с Гуин, докато Перин може да има човешко тяло, но душата му съвсем не е човешка.
За първи път през всичките тези години, през които го познаваше, Невин изпита удовлетворението да види Саламандър лишен от дар слово. Остави го да разсъждава и подкара коня си напред, към челото на колоната, където Джил и Гуин яздеха от двете страни на Родри.
— Гуин, ела за малко с мен, ако обичаш. Искам да те питам нещо.
Гуин наистина си спомняше заповедите, които беше получил, когато двамата с Мерик са били изпратени в Девери. Доколкото можеше да прецени, още от самото начало било ясно, че Стария е поръчал на Барума да наеме гилдията, макар никой да не знаел точно защо. Невин се изпълваше с все по-голяма увереност, че може да предположи причината. Той каза на Гуин да върви обратно при Родри и продължи сам, отивайки на около половин миля пред колоната, но без да изпуска от поглед прашния облак, който му показваше къде се намират. Ако Стария готвеше удар срещу него, той беше готов да му даде възможност. Преди да напуснат Пастедион, беше наложил астрални печати над цялата група, за да я скрие от евентуалното му сканиране, но винаги съществуваше възможност врагът им да рискува с пътуване на ефирно равнище в светлинно тяло, за да ги проследи. Нямаше как да е сигурен дали ги наблюдават по този начин, без да изпадне в пълен транс. Така можеше да усети знаците за опасност, които щеше да предизвика присъствието на Стария.
Пътят се виеше през безкрайните гънки на зеленеещите възвишения и тъмните ивици на гъсто обраслите с дървета долини. От време на време по някое малко ято силфиди или тълпа гномчета се появяваха и сочеха разпалено на изток, сетне отново изчезваха. Вече беше доста късно следобед, без да се случи нещо неблагоприятно. Невин изкачи един особено стръмен склон и проумя, че се е отдалечил опасно от останалите — опасно за тях. Ами ако Стария реши да нападне онези, които бяха най-малко способни да се защитят! Проклинайки се като късоглед глупак, обърна коня и се върна в тръс, за да застане до Джил начело на колоната.
— Случи ли се нещо неприятно, докато ме нямаше?
— Нищо. Или всъщност предполагам, че това едва ли е нещо сериозно.
— Казвай веднага.
— Все имам чувството, че ни наблюдават.
— Без съмнение някой се опитва да ни сканира. Поставил съм печати, които би трябвало да поизпотят Стария.
— Чудесно. Кажи ми нещо. Дали същите печати ще държат настрана и Майстора на Ястребите? Онзи, чиято собственост е бил Гуин.
— Би трябвало. Защо?
— Не зная. Казах ти как отпрати вълка обратно при мен. Не мога да си представя, че след това си е събрал партакешите и се е прибрал.
— Без съмнение си права. Е, просто ще трябва да му видим и на него сметката.
Но още докато го произнасяше, почувства как по гърба му пробяга деомерски хлад, който го предупреждаваше да не бъде самонадеян. Потъна в размисъл какво ли означава това. Дали не предстои да бъде въвлечен в ситуация, където ще трябва да използва нещо, от което изпитваше най-голям ужас — насилието. При това — по своя собствена преценка, вместо волята на природните закони. Или пък ще трябва да се принесе в жертва — сега, след като времето му на този свят изтича? Самата мисъл го доведе до ръба на сълзите — че ще изгуби Брангуен толкова скоро след като я е върнал към нейния Уирд. Но знаеше, че каквото и да стане, пред всичко останало ще постави Светлината — дори пред жената, която бе обичал в продължение на четиристотин години — и ще се подчини на Нейната воля.
Но въпреки всичко решението го потискаше, а това не беше нещо, което би могъл да сподели с Джил или дори със Саламандър. През нощта, когато всички в лагера с изключение на тримата въоръжени постови спяха, отиде встрани на върха на едно възвишение и седна с кръстосани крака във високата трева. Нощното небе над него беше толкова ясно, че голямата пряспа на Снежния път надвисваше, сякаш на една ръка разстояние. Докато забавяше дишането и отпускаше съзнанието си, Дивите се струпаха наоколо, особено гномчетата, които плахо потупваха с лапички ръката му, сякаш желаеха да го утешат.