— Боя се, че нищо не можете да направите, приятели мои. Ако трябва някой да се принесе в жертва, то това съм аз.
Долови тревогата им като някакво тъжно излъчване, което го обви и смеси със собствената му меланхолия, та едва не заплака. Отметна глава и отхвърли мрачното настроение — имаше да върши работа; независимо дали тя щеше да му струва живота, щеше да я свърши.
— Ако ще загина, нека загина — рече той на глас. — А сега да видим дали можем да намерим Стария. Пазете тялото ми, приятели, и ме събудете, ако нещо се обърка.
Още щом прехвърли съзнанието си в светлинното тяло, Невин разбра, че не е сам; чувството за друго магично присъствие беше толкова силно, че изпращаше вълни през синята светлина така, както прави хвърлен в локвата камък. Той се издигна сред носещите се сини талази високо над планината, сетне се остави да бъде носен и обръщан ту насам, ту натам, опитвайки да види врага си. По-високо горе, далеч над спящия лагер, забеляза петолъчна звезда — сребърна форма, която плаваше в светлината. Кръвта му се смръзна, защото тя не беше изградена от побърканото съзнание на Стария, а представляваше красив талисман, с връх нагоре, както е естествено и свято, а в центъра й сияеше златиста светлина. Тя се изливаше от някакво равнище далеч отвъд обикновения ефир. Невин се вдигна към нея, преизпълнен със страхопочитание, дотолкова, че впрегна цялото си изкуство, за да не позволи на светлинното си тяло да се разпадне и го пусне безцеремонно обратно на физическо равнище.
Там, наредени в цялото си великолепие около петолъчката, бяха Кралете на стихиите: на ефира, огъня, въздуха, водата и земята. Всеки от тях представляваше стълб от ярък многоцветен пламък, пулсиращ на един от върховете на звездата. В центъра долови присъствие, което, ако въобще имаше някаква конкретна форма, не можеше да се види поради изливащото се оттам златисто сияние. Макар и да усещаше присъствието като мъжко и по този начин, свързано със световете на формите, те се намираха много далеч един от друг, за да установят връзка с думи или конкретни мисли. Стори му се, че присъствието заговори — много нескопосна дума, но друга за това няма — на Кралете, а те на свой ред отвърнаха с вълни от чувства и образи, на моменти — с по някоя откъслечна мисъл. Той си даваше сметка, че разбира какво му се казва: укор и обещание. Гордостта, неговата долна гордост на принц, отново го бе препънала и накарала излишно да страда. Кой беше той да смята, че ще е жертвоприношението, онзи, чийто неизказано благороден отказ от живота би спасил всички около него? Невин беше необходим, да. Имаше да се вършат неща, които само човек като него би могъл да свърши. Но имаше и такива, които щяха да бъдат направени вместо него. Самите Крале на стихиите дадоха думата си.
Веднага след като прие обета им, звездата премига и изчезна, но Кралете останаха, давайки му знак да ги следва през синята светлина. В безопасност, след като беше придружен от тях, той летя дълго време на изток и леко на север, докато стигнаха до градец на име Ганджало или поне така го нарече Кралят на земята. Направиха широк завой около мястото (явно трябваше да се избягва), а сетне го поведоха на север, докато накрая видя под себе си огромен комплекс. Кралете изпратиха силна вълна на отвращение и веднага стана ясно — това беше вилата на Стария… Когато се върна в тялото си, знаеше също, че може да я намери отново и при това скоро, защото се намираше на не повече от два дни път на кон.
Стария стоеше в своя Храм на времето и разглеждаше статуите на дванайсетия етаж. През изминалата нощ те се бяха умножили бързо и бяха придобили много живот, по което разбра, че плановете му приближават към своята развръзка. При единия прозорец стоеше Невин, огромен и надвиснал; в краката му като играчки се бяха скупчили фигурите на дузина конници начело с Родри, около два пъти по-голям от останалите. От едната му страна в човешка големина стояха Джил и мъж, когото не познаваше, макар и да беше готов да се обзаложи, че е ученик на Невин. При друг прозорец, от другата страна на помещението, стоеше огромната статуя на Майстора на Ястребите и отново в краката му се бяха свили купчина придружители, сред които Барума. Тъй като имаше намерение да срази Невин на ефирно равнище, където и двамата не можеха да използват въоръжени бойци, Стария особено се заинтересува кои бяха хората, придружаващи Майстора на Ястребите. Когато сканира през очите на Барума, беше видял само двамина други Ястреби. Сега преброи дванайсет. Предателство? Може би. Стария беше готов да предположи, че Майстора на Ястребите е привлякъл подкрепление срещу Господаря на ефира. Но не беше изпълнен с желание да го попита направо.