Прибра се от храма, пропъди умозрителната конструкция и отвори очи. Седеше в любимата си стая. На тавана имаше изрисувана зодиакалната карта, а пред него се намираше писалището му, отрупано с ръкописи и листове от кора на дърво. Сред бъркотията имаше малък бронзов гонг. Когато го удари, вратата се отвори и вътре пристъпи Пачела, робиня на средна възраст, която управляваше домакинството му.
— Искате ли да ядете, господарю?
— Не. Какво правиш при вратата ми? За това стига едно момче.
— Имам да ви показвам сметки, когато намерите време за това.
— Ще трябва да почакат, може би до утре. Изпрати някого тук, да не пуска никого. Имам да върша важна работа.
Тя се поклони и излезе, затваряйки тихо вратата след себе си. Той изчака, докато чу, че робът, който трябваше да застане на пост, дойде пред вратата, сетне извади осветеното си огледало с черен емайл за сканиране. Веднага след като изпрати съзнанието си да търси, видя образа на някогашния си ученик да премигва на повърхността. Тъй като Барума спеше, бяха необходими само няколко мига, за да присвои тялото му. След като получи власт над него, имитира събуждане — протегна се с прозявка, отваряйки телесните си очи.
Установи, че седи на голата земя в малка долинка. Недалеч от едната му страна гореше лагерен огън; около него бяха насядали шепа мъже, въоръжени и мрачни. От другата страна на Барума Майстора на Ястребите вървеше напред-назад и разговаряше с човек, когото Стария мразеше от все сърце — Дарго, Майстор на Ястребите, който управляваше гилдията от Индила. Омразата към този именно майстор го бе накарала да наеме убийци от друг остров (освен, разбира се, поради необходимостта от секретност). Сега двамата обсъждаха сведения, които бяха събрали оттук-оттам, а се оказа, че те са наистина твърде много.
— Оставям диря, която да отведе Невин право във вилата на Стария. Ако стигнем първи там, още по-добре.
— Точно така — съгласи се Дарго. — Стига Стария да е мъртъв или обезсилен. Пещерата е удобно място за засада, но не и ако я делиш с разярена мечка.
И така, значи ставаше въпрос за предателство. Гневната вълна, която го връхлетя, наруши концентрацията му и внезапно го изхвърли от тялото на Барума. Щом се върна, той наистина започна да ръмжи, подобно на мечката от образното сравнение на Дарго, и заби нокти в дървените подлакътници на стола си. Така значи! Смятаха, че могат да висят като чакали и да получат плячката, която лъвовете оставят след себе си; нима? Щяха да останат много изненадани, като усетят мощта на Козокраките, които щеше да им изпрати. Стария реши да унищожи първо тях; в края на краищата това беше по-лесната задача и нещо, което можеше да постигне, като извърши обред.
Дълго време тази вечер седя, потънал в мрачни размишления, докато стаята бавно се изпълни с мрак и маслото в светилниците изгоря, а висящият на тавана зодиак се изгуби в сенки. Накрая, няколко часа преди разсъмване, когато приливът на Земята е високо, се надигна и удари гонга. Щом робът донесе фенер, се надигна от стола с помощта на момчето и бавно тръгна към помещението за обреди. Отпрати роба, преди да отвори тайната врата към стаята — черен кладенец. Потътри се вътре, където върху него се разля вълна от застояли благовония и отдавна засъхнала кръв. Изпълни се с усещането за нещо удобно и познато.
Но още в момента, в който сложи фенера на олтара, разбра, че нещо не е наред. Дълги години в това помещение той и различни негови ученици бяха вършили толкова много магии и толкова много човешки същества, да не говорим за животни, се бяха простили с живота си, че самото то имаше свой собствен злокобен живот. Влизайки, всеки би усетил, стига, разбира се, да има чувство за подобни неща, че сякаш самият въздух трепти с надеждата, че тук ще се пролее кръв и излъчи сила. В известен смисъл заклинанията и ритуалите на Стария бяха превърнали цялата стая в талисман, който вибрираше със злите му страсти и ги излъчваше обратно към него. Но тази нощ почувства, че тя е мъртва — така изпразнена от съдържание, както всеки друг пречупен талисман — да речем, разтрошен кристал или стопен бронзов диск. Тя представляваше просто черна стая със странни знаци по стената, мръсна и опушена, воняща на кисело и спомени за смърт — нищо повече.
— Невин! — изръмжа той. — Това може да е дело само на Невин.
Нито един майстор от Ястребите не би имал необходимата сила или пък познания да очисти от зла магия едно обредно помещение, още по-малко от голямо разстояние. Всъщност Стария нямаше абсолютно никаква представа как Невин е могъл да направи подобно нещо, тъй като то не беше по силите на който и да е човек или елф, дори той да има властта и познанията на Господаря на ефира. Дълго време крачи напред-назад и нарежда най-гадните възможни псувни и проклятия, които човек би могъл да чуе на пазарището и в отходните канали, докато накрая, разтресен и задъхан, застана пред олтара и вдигна поглед към знамето с обърнатата петолъчка. На трепкащата светлина тя сякаш се изду и заблестя. Изведнъж Стария изпита страх; усети как около него се събира някаква сила, която никога не е призовавал. В централния петоъгълник от звездата на злото засия светла точка, разпространи се като пламтяща мъгла и докато той гледаше, вцепенен от ужас, в нея се появиха образи.