— Много добре, тогава да ги намерим.
Докато вървяха по дългия коридор, Дивите се върнаха — материализираха се във въздуха и полетяха надолу като капки от течащ покрив.
Джил беше толкова сигурна, че влизат в капан, че едва си поемаше дъх, когато се озоваха в скромна приемна — с изписани увяхващи цветя по стените, подиум, покрит с плочки в успокояващ окото син цвят, и синьо-морава драперия по краищата. На стол с ниска облегалка върху подиума седеше огромен човек с червена копринена качулка и тъмната кожа на ористинец; около китката му беше татуиран ястреб, устремен надолу, за да нанесе удар. В краката му се свиваше Барума, чиято черна коса и брада бяха много пригладени, сякаш намазани с масло.
— Барума — просъска Родри.
Когато бардекецът вдигна глава, Джил видя, че около врата си носи халка, закачена на верига. Другият подръпна веригата и се усмихна, сякаш прочете и потвърди нейната мисъл.
— Поздрави, Господарю на ефира — рече Ястребът на бардекски. — Колко тъжно е това, че се срещаме само за да си кажем сбогом.
— О, недей така! — отвърна Невин на същия език. — Да не би да смяташ, че твоите нищожни разбойници са в състояние да ме убият?
— А какво ще ги спре? Ти остави едничката си надежда горе на възвишението. Робите може да бягат от твоите номера с вятъра, но не и моите хора.
— Без съмнение, без съмнение. И наистина трябва да си много по-силен, отколкото те смятах, след като си успял да прогониш Стария от бърлогата му — Невин огледа стаята. — Не съм си представял, че той ще има толкова добър вкус по отношение на мебелировката. По-скоро очаквах нещо прекалено ярко и нездраво. Нещо като твоята маска.
Майстора на Ястребите се поколеба, сетне сви рамене.
— Перчи се колкото си щеш, старче. Ти тръгна подир примамката ми и влезе право в капана. Трябва да признаеш — проследи ме точно така, както аз исках.
— Всъщност нищо подобно не е станало. Моите духове ми показаха къде живее Стария, а ти си просто между другото. Но хайде казвай, след като си дал зор да залагаш някакъв несполучил капан, сигурно преследваш определена цел. Нека предположа: ако направя нещо за теб, ти ще позволиш на спътниците ми да си отидат.
— Това беше сделката, която имах наум, така е. Дори ще се погрижа да стигнат до кораба, без някой да им създаде каквито и да е неприятности. Нали знаеш, когато Ястребите се спазарят, те държат на думата си. Ние не сме като Братството. Никой не би ни наел, ако не спазвахме договорите.
— Чувал съм го и ти вярвам. Какво искаш от мен?
Гласът му прозвуча спокоен, като на селянин, който се пазари за цената на зелка. Джил щеше да изпищи само и само да наруши напрежението. Застанали от двете й страни, Саламандър и Родри се бяха вцепенили като статуи. Страшно пребледнели, с дива ярост в очите, те напомняха повече елфи, отколкото хора.
Майстора на Ястребите се усмихна и отпусна назад, за да вдигне глезена на единия си крак върху коляното на другия:
— Няма да е нещо, което да смути съвестта ти, Господарю на ефира. Ти дойде тук, за да убиеш Стария, нали? Е, и аз дойдох за това, но той е избягал. Кажи ми къде се намира. Достатъчно е да ми кажеш накъде е побягнал. Можеш да умреш доволен, като знаеш, че ние ще довършим работата ти.
— Това наистина ми звучи като честна сделка.
— Невин, недей! Не бива да го правиш! — Джил усети как самообладанието, което бе постигнала толкова трудно, се свлича от нея като взета на заем наметка, оставяйки я да скимти и трепери. — По-скоро съм готова да умра, отколкото да те видя…
— Млък! — сопна се Невин. — На всекиго му идва времето. Моето е дошло сега. Отведи Родри обратно в Елдид. Заклевам те, възлагам ти тази задача и настоявам да я изпълниш в името на самата Свещена светлина. Ще ми обещаеш ли?
Обляна в горещи, ослепителни сълзи, тя кимна в знак на съгласие. Саламандър отвори уста, за да каже нещо, но Невин го изгледа страшно и заплаши Родри с шамар. Сетне се обърна към Майстора на Ястребите горд и изправен; в момента изглеждаше по-висок, по-млад, осветен от някаква неестествена светлина, а навсякъде около него се бяха струпали Диви, които му даваха своята сила и див нрав.
— Много добре. Ще намеря Стария — усмихна се Невин на Майстора на Ястребите. — Но имаш ли нещо негово, което мога да използвам за фокусиране? Нещо, с което е правил деомер?
— То е тук, приготвено за теб.
Майстора щракна с пръсти, Барума взе един пакет, завит в черно кадифе, и се потътри до края на подиума. Скимтейки през цялото време, поглеждайки, обхванат от неописуем ужас към Родри, той връчи пакета на Невин, а сетне, дрънкайки с веригата, се втурна обратно в краката на господаря си. Родри го проследи с очи, но изражението на пълно безразличие така и не напусна лицето му. Невин разви пакета и от него се показа сребърен потир, гравиран с куп странни символи и сигли, по който имаше тук-там капки засъхнала кръв.