— Робите на Стария не са внимавали, когато са почиствали среброто — рече Невин и отново зави потира. — Това ще свърши чудесна работа.
— Разбирам донякъде от тези неща — Майстора на Ястребите се усмихна, сякаш бе получил комплимент. — Сега ще направиш добре да отпратиш спътниците си.
— Само ще ги изпратя до вратата.
Потънали в мълчание, което изглеждаше лепкаво и студено като морска вода, Джил и останалите последваха Невин до вратата на помещението. Точно отвън, препречващи коридора, стояха двамина мъже, въоръжени и готови. Невин се наведе и я целуна по бузата.
— Убийте тези хора без каквото и да е угризение! — прошепна той на деверийски, сетне заговори с нормален глас и смени езика. — Сбогом, дете. Нека сърцето ти не ме забравя.
Надежда прониза душата на Джил.
— Винаги, милорд — отвърна му тя. — И нека боговете вървят с теб в последното ти пътешествие.
— Добре казано, нали? — подвикна Майстора на Ястребите. — Много добре, хайде всички вие. Вземете останалите си хора и тръгвайте на път към Индила. Никой няма да ви навреди. Дал съм думата си и ще я спазя. Невин, колкото до теб, връщай се тук. Време е да направиш последния си номер.
— О, с удоволствие — Невин се обърна с лице към него и вдигна едната си ръка, мек жест, сякаш се готвеше да посочи някаква дребна грешка в разговора. — Какво ще речеш за малък трик с огън?
Копринената качулка пламна със съскане.
— Ти може да си спазиш думата — рече спокойно той. — Но аз не съм давал моята. Ще намеря Стария, когато си мъртъв.
По стените лумнаха пламъци, запращяха и се разпространиха с деомерски вятър, втурвайки се към подиума. Майстора на Ястребите изпусна веригата на Барума, скочи и с панически писък се втурна към една странична врата, пръскайки искри, които падаха и подпалваха пръснатите по подиума възглавници. Плочките по стената започнаха да се пукат и пръскат с трясъци и взривове, достойни за представленията на Саламандър. Тъкмо когато Майстора стигна вратата, Барума се втурна след него. Държейки с две ръце веригата, той я завъртя и стовари върху главата на господаря си, запращайки го в пламтящата стена. Огромният Ястреб сграбчи горящите завеси и падна, повличайки ги след себе си така, че заедно образуваха пламтяща, гърчеща се купчина. Страничната стена се разтресе и се срина отгоре.
— Таванът ще пламне след минута — кресна Невин. — Дивите палят стаите на горния етаж, няма спасение за онези, които се намират там, затова да се махаме.
Още докато се обръщаше, за да хукне през кълбящия се пушек, тя изтегли меча си. Крещейки проклятия, двамата убийци налетяха на тях, но тя се извъртя встрани, пусна своя човек да я отмине и го съсече по врата, докато той се опитваше да възстанови равновесието си. Мъжът се стовари с пъшкане в краката й тъкмо когато неговият другар падна върху му. С окървавен меч в ръка, Родри я хвана за рамото.
— Барума! — изкрещя, за да надвика рева на пламъците. — Къде е Барума?
— Няма време! Да се махаме оттук! Виж, Невин и Саламандър вече ги няма.
Той се понесе по дългия коридор и Джил го последва, смятайки, че се е насочил към портите навън от комплекса.
Когато пламъците на горния етаж започнаха да обгарят тавана на приемната, Невин и Саламандър се втурнаха през помещението и излязоха в голям разхвърлян двор зад къщата. Докато се въртяха между навеси и складови бараки, завиваха зад празните конюшни и пресичаха зеленчуковата градина към задните порти, които стояха широко отворени след бягството на робите, Невин стискаше здраво с две ръце скъпоценния фокус за сканиране. Той се огледа, за да се увери, че Дивите са изпълнили заповедите му да изгонят на сигурно място различните животни, които положително бяха част от едно такова имение, сетне поведе Саламандър навън, през портата. Отвъд стените на вилата се гънеха свободните, обрасли с трева възвишения, които водеха към далечните планини. Докато тичаха далеч от горящия комплекс, на Невин му се стори, че нещо се придвижва през възвишенията.
— Ето го! Можеш ли да го видиш?
— Нищо не виждам — рече задъхан Саламандър. — А елфът съм аз!