— Да намерим останалите и да тръгваме. Когато робите стигнат в града, архонтът ще изпрати хора да проучат какво е станало. Точно в момента не съм в настроение да бъда задържан.
— Точно така, възвишени учителю. О, богове, ти наистина ме изплаши там вътре! Искрено смятах, че ще загинеш, за да спасиш нашия жалък и недостоен живот.
— Ти не си единственият, който може да изнесе добро представление на пазарния площад. Гледай, ето ги Гуин и войскарите, които идват да ни търсят. Без съмнение са малко разтревожени. Но, о, в името на Богинята! Къде са Джил и Родри?
Саламандър изруга и отново изстина до мозъка на костите си, когато осъзна, че двамата не са сред тях. Без дори да се замисли, се затича към почернелите и пламтящи развалини на вилата. Ругаейки непрекъснато под нос, Невин го последва.
Джил и Родри изскочиха от къщата и установиха, че дървените статуи на предтечите вече горят сякаш огромни цепеници в огнището на великан — по тях подскачаха и ги обвиваха пламъци. Наоколо се изсипваше и виеше пушек от горящия покрив, обгръщайки ги с водовъртеж от тъмнина, а горещината пареше и караше живите дървета и цветя да треперят. Над пукота и рева на пожара Джил чуваше писъците на мъже, хванати в капан на горния етаж на вилата. Задавена и кашляща, тя се втурна към портите във външната стена, но осъзна, че е изгубила Родри. Обърна се моментално и го видя да заобикаля отдясно ъгъла на къщата и се понася нататък по тесния коридор между нея и външната стена.
— Родо! Спри! Върни се!
— Той тръгна насам! — отвърна Родри, без да спира да тича. — Чух веригата да дрънчи.
За много кратък миг тя остана на мястото си, скована от страх. С рева на хиляда демони над покрива избухна пламък и се извиси нагоре, изсипвайки водопад от златисти искри.
— Родри!
Проклинайки го наум, Джил хукна подире му. Свръщайки ту насам, ту натам, за да избегне искрите, задушена от дима, в един момент тя се препъваше, в друг прескачаше купчини пламтящи развалини по коридора, докато накрая, в последния миг, изскочи от него сред струпаните зад къщата бараки. Покривите вече димяха и почерняваха, а из тях се вихреха Дивите, обладани от оргия на разрушението. В дима едва различи Родри, който се колебаеше до задната стена.
— Хайде! — изкрещя му тя. — Навън през задните порти!
— Не. Няма как да е отишъл далеч. — Той внезапно избухна в смях, стария му берсеркерски вой на потресаващо удоволствие. — Барума! Помниш ли какво ти обещах?
Виейки радостно, отново се понесе като вихър около една барака, далеч от задните порти и спасението. Обзета от инстинктивна ярост, Джил се втурна след него. Отзад обхванатите в пламъци празни конюшни се сринаха и изригнаха горящи въглени из целия двор. Една барака се подпали с воя на деомерски вятър. Дворът беше пълен с черен мрак и пламъци. Но Родри продължаваше да тича, а Джил го следваше по петите и не спираше да крещи проклятия и да го моли да се върне. Накрая затича по-бързо и видя отпред, задъхан и пуфтящ, Барума, който се опитваше да избяга с тежката си верига. С вой на банши Родри се втурна след него тъкмо когато Барума се шмугна през малка врата. Джил се поколеба и погледна назад. Стените в далечния край на комплекса се сриваха сред гъст дим, тъй като носещите греди пламваха само от горещината в двора.
— Родри! Върни се!
Единственият отговор, който получи, беше нов водовъртеж от дим и пламъци, защото покривът на къщата рухна. Тя се обърна и продължи, махайки с ръце, за да отпъди насрещните искри. Внезапно изскочи в оградена градина. Пламъците вече пълзяха през опърлените цветя, а в далечния ъгъл като факла гореше дърво. Въздухът трептеше и сияеше покрай изцапаните със сажди стени; тя усещаше как сграбчва лицето й като животно, което дере с лапите си. В дима пред тях бе сгащен Барума, въоръжен с тежката верига, която въртеше с две ръце, за да държи Родри и меча му на разстояние.
Нямаше време. Джил извади сребърния кинжал, хвана го за върха, прицели се и го хвърли. Точен като елфическа стрела, той профуча и се заби в целта си — дясното око на Барума. Последният изпусна веригата и се олюля назад, а Родри се метна и нанесе удар, като му разсече гърлото, задушавайки се от смях.