— Така е. Ще говорим по-късно, капитане, но ще ми трябва вашата помощ.
— Разбира се — ще я имате — Кълин кимна на тиеринката, надигна се и й се поклони. — Милейди, с ваше разрешение, имам нещо, за което трябва да се погрижа.
— Разбира се, капитане.
— Благодаря, милейди. Кал, ще се видим след малко. Ела да вечеряш на моята маса, какво ще кажеш?
— С удоволствие. Аз съм стрелец с лък, а не боец на кон, но винаги се чувствам по-добре сред боен отряд.
Кълин напусна масата с широка крачка, упътен към стълбището за женските покои. Разбираше, че скоро ще трябва да пътува в служба на гуербрет Родри из половината Елдид, а имаше нещо, което желаеше да свърши, преди да замине. Беше стигнал едва до първата площадка, когато срещна Тевила да слиза, хванала с едната си ръка Рода, а с другата — кошница.
— Тъкмо щях да те търся — рече тя. — Двете с Рода смятахме да обядваме навън.
— Чудесна идея. В такъв случай ще направя добре да дойда с вас.
Денят беше слънчев и достатъчно топъл, ако човек намереше завет, затова отнесоха кошницата с парчета сладък хляб и гърне с меко сирене в заслонена градина, разположена в извивката между две малки кули. По това време розите представляваха просто подрязани клечки, но поляната отново беше зелена и Рода с радост се настани на земята, за да „сподели“ храната с нейните въображаеми приятели гномчета. Кълин и Тевила седнаха на каменна пейка близо до нея. Сега, след като се изправи лице срещу лице с проблема, езикът на Кълин напълно се върза, докато Тевила не му даде възможност да заговори.
— Как е моят Мердин тези дни? Както излиза, напоследък вече не мога да го видя, освен отдалеч.
— Труди се упорито и съм доволен от него, но те моля да не му споменаваш какво съм казал. Има усет за меча и смелост — достатъчно за сражение, но не толкова много, че да върши глупости в боя.
Тя трепна. Капитанът вметна:
— Е, извинявам се, едва ли някоя майка иска синът й да става боец.
— Така е, поне аз не познавам такава. Според мен ти омагьосваш младите бойци, Кълин. Те до един искат да са точно като теб, а така и не помислят за всички рискове, които си поел, докато станеш такъв мъж.
— Говориш истината и това ме наскърбява. Но момчетата са си момчета. Докато не навърши поне двайсет години, човек не си представя, че може да е сред загиналите в сражение, а дотогава, как да кажа, познава единствено бойния отряд. Но виж какво, не съм искал да те тревожа за бъдещето му.
— Тактът никога не е от силните ти оръжия, нали? — въпреки думите си тя му се усмихна.
— Това е така, никога. Не ме бива много в приказките. И сега донякъде съжалявам за това.
— Така ли? Защо?
Той сви рамене, за да спечели малко време. Искаше да измисли някаква елегантна фраза и съжаляваше, че не е попитал някого от бардовете за съвет. Та нали жените обичаха да им говориш красиви неща. Тя го гледаше с наклонена на една страна глава.
— Знаеш ли, вдовишкият траур не ти отива — успя да каже Кълин.
— Нима? Е, нали разбираш, че не го нося по свой избор?
— Ако си жена на капитана — ще го свалиш и готово.
Тя се вцепени, с полуотворена уста, изненадана така, сякаш бе излаял като куче срещу й. Тъй като разчиташе, че ще отговори по един или друг начин, сега той започна да се чувства малко притеснен и затова продължи:
— Ъ, ами смяташ ли, че ще можеш да ме понасяш? Според мен едва ли сме толкова лоша двойка. И двамата сме преживели прекалено много неща, за да бърборим за любов и други подобни.
— Това, което казваш, е истина.
Продължително време те стояха, вперили поглед един в друг, и едва чуваха Рода, която пееше на Дивите. Кълин се напъна да измисли още нещо, сетне отчупи парче хляб и й го предложи, така както би го поднесъл мъж на съпругата си. Тя се поколеба само за миг, преди да наведе глава и го вземе от пръстите му. Той се усмихна и усети, че слънцето е станало изведнъж по-топло.
— В такъв случай днес следобед ще помоля тиеринката за разрешение — рече той. — Питам се, дали ще мога да намеря златар да ми продаде веднага брошка за теб. Трябва да побързаме. Пролетта вече почти е дошла.
— Смяташ ли, че в рана ще има война? — Тя неволно сложи ръка на гърлото си.
— Не зная. Много могъщи мъже работят за запазването на мира. Във всеки случай вярвам, че нищо няма да ми попречи да се оженим, каквото и да става.
— Разбирам. Знаеш ли, че това е по свой начин по-ласкателно, отколкото всякакви красиви думи или поезия, които някога съм чувала.