Той се усмихна широко, мислейки, че с положителност е направил правилния избор.
Тевила винаги бе смятала капитана за човек на делото, но остана изненадана от безжалостната скорост, с която уреди всичко. Още същия следобед тиеринката Ловиан я повика в частните си покои да я поздрави за предстоящата сватба.
— Ще вземем някое момиче да ти помага с Рода — рече тя. — Сега ще ти трябва време и за съпруг.
— Благодаря, Ваша светлост. Какво ще кажете за онова, новото момиче, Гломер? Направи ми впечатление на умна.
— Всъщност по-умна, отколкото предполагаш. Тя е наистина подходящ избор. Ще бъдеш ли така добра да поговориш с нея днес?
— Ще го направя, милейди. О, знаете ли къде се е запилял Кълин?
— Слезе в града да говори с жреците за сватбата.
— Разбирам — Тевила приклекна. — Отивам да намеря Гломер. Очевидно скоро ще ми е необходима.
Откри я след известно търсене в една складова барака до задната стена. Пазейки деликатно равновесие върху купчина дървени сандъци, момичето развързваше лук от дълга връзка и пълнеше една кошница с него. Беше повече от доволна да слезе долу и да чуе за новата си работа, която посрещна с писък на удоволствие.
— В самия брох ли? О, това е великолепно, госпожо Тевила! Обещавам да работя наистина здраво.
— Добре. Да кажем на готвачката, а сетне можеш да дойдеш в женската зала и да се запознаеш с Рода. Оставих я със слугините и вероятно вече ги е докарала до лудост.
Докато заобикаляха кухненската барака, видяха Калондериел, който триеше със сплетена слама златистия си кон. Гломер отвори широко очи и направи знака за предпазване от магия. Тъй като Тевила бе отраснала в Дън Гуербин, елфите не я стряскаха, но не можеше да отрече, че я изнервяха.
— Тевила? — шепотът на Гломер бе едва доловим. — Това един от демоните на Невин ли е?
— Не е демон, а човек от плът и кръв. При това съвсем истинска плът и кръв. Слушай какво, момиче. Аз лично не мога да разбера защо, но много жени харесват мъжете на западняците, тъй както котката е луда по валериан; те пък нямат никаква представа за чест, когато става въпрос за жени. Остави го на мира или ще трябва да гледаме още едно бебе.
Тевила пъхна ръка под тази на момичето и го отведе безапелационно, но един или два пъти Гломер погледна потайно назад, без да иска, сякаш не можеше да устои. На Тевила й оставаше само да се надява, че Калондериел не е забелязал.
Кълин се върна в късния следобед с две неща. Едното беше сребърна годежна брошка, направена от две жици, които бяха така умело преплетени и навити, че изглеждаха като една нишка. Освен това водеше със себе си жрец на Бел, който още същата вечер оповести годежа в голямата зала, докато бойните отряди и служителите на двора си допиваха пивото. Когато капитанът забоде брошката върху роклята на Тевила, хората му започнаха да аплодират, всички останали се присъединиха и я накараха да се изчерви като момиче. Кълин обаче изглеждаше някак странно разсеян, лицето му беше безизразно. Той гледаше с резервиран поглед как новата му съпруга си сваля черната забрадка и отмята глава, сякаш физически отхвърля товара на вдовството. По-късно, когато го опозна по-добре, Тевила си спомни този израз на пълна скука и осъзна, че тогава е преливал от радост като пълна до ръба чаша с медовина.
— Ако някой мъж или жена има причина да възрази против този брак — извика жрецът, надвиквайки общия шум, — нека пристъпи напред сега или да дойде насаме при мен в храма утре рано сутринта. В противен случай сватбата ще се състои по пладне.
— По пладне ли? — изтърси Тевила. — Утре ли?
— А защо не? — попита я Кълин. — Не сме малки деца, че да се сбогуваме с майките си.
Това я накара да се разсмее и се почувства много по-добре. Все пак в момента, когато имаше възможност да се измъкне, без да направи лошо впечатление, тя отиде в кухненската барака да си поговори с Бейна, която разтрошаваше препечен овес в хромел за утрешната каша. Без да се замисли, Тевила взе дървена лъжица и започна да прехвърля готовото в един котел.
— Толкова се радвам за теб, Тева, наистина много ти се радвам.
— Благодаря. Веднъж като си намисли нещо, наш Кълин не си губи времето.
— Точно така. Но е свестен мъж. И за него се радвам — Бейна замълча и остави тежкото каменно чукало, за да прибере кичурче коса под кърпата си за глава. — Преди малко ме извика регентката. Утре ще имаме хубаво угощение.
— О, не е необходимо да си отваряш прекалено много работа. Струва ми се глупаво — толкова много шум за някакъв втори брак.