— Напълно си права и ти дължа извинение, че съм те карал да ме слушаш. Но бяхме свободни, нали — отивахме, където искаме, и не се връщахме повече в някой град, ако не ни харесаше. И никога не се налагаше да увъртаме, да се кланяме или ухажваме онези, които мразехме и които сърдечно ни ненавиждаха, или пък да поддържаме благоразположението на хора заради евентуалната им подкрепа и всичко останало.
Изведнъж той се разсмя.
— Ах, проклет да е Рийс! Това е съвсем в негов стил — никога не беше в състояние да свърши нещо като хората, дори не можа да остарее! — Замълча усмихнат, а пръстите му галеха дракона, извезан на ризата му. — Ох, съвсем сигурно е, че драконът ме държи в ноктите си. И теб заедно с мен, любов моя. Отсега нататък той ще бъде онзи, който ще лети, а ние ще го следваме.
За миг Джил го мразеше просто заради скапаното му елфическо красноречие, което бе изрекло най-лошите й страхове по много по-добър начин, отколкото някога би могла тя.
— Слушай, любов моя, защо изглеждаш натъжена?
— Сигурно защото съм съгласна с теб. В края на краищата досега не съм познавала друго, освен дългия път, тъй като от дете пътувах с тате. Е, като се изключат онези окаяни седмици, преди да те прогонят. Родри, мразя да съм в двора.
— Да, но тогава беше само моя любовница и, трябва искрено да ти кажа, хич не ми беше приятно, че те поставих в такова ужасно положение. О, нещата сега ще са различни, само почакай и ще видиш. Сега, когато влезе лейди Джилиън, съпругата на гуербрета, никой няма да се подсмихва и да гледа снизходително. О, вече няма да го правят! Вместо това ще падне кланяне и „Ще разрешите ли?“. Или пък всички ще се трупат около Нейна светлост да питат какво й се ще, какво мисли и т.н. Защото ще имаш повече влияние над гуербрета на Аберуин от когото и да е другиго в кралството, бил той човек или елф. В някои случаи, особено когато съм на война или неща от този род, ти ще ме заместваш…
Стомахът на Джил се сви от студ, но се усмихна, защото Родри толкова искаше да й достави удоволствие.
— Но, Родо? Има нещо, за което трябва да поговорим. Знаеш, че съм започнала да изучавам деомера и…
— Е, и кой ще каже една дума срещу това, дори да го открият, а, доколкото разбирам от думите на Невин, щом си чирак, трябва да го пазиш в тайна. Любов моя, ти не разбираш. Единственият човек на света, който би могъл да ти каже какво можеш или не можеш да правиш, е Върховният крал, а съдейки по онова, което ми каза Невин, Негово величество знае колко дяволски полезен може да бъде деомерът.
— Не това ме притеснява, а времето.
Той се вторачи в нея, леко примигвайки.
— Трябва да разполагам с много часове на ден, за да върша тази работа. Време и възможност, при това — сама, за да успея да се съсредоточа точно когато ще съм длъжна да забавлявам гостите ти или пък при мен ще се втурват пажове да питат каква помия да сервират.
— Аха. Хъм, разбирам — той дълго мисли, прехапал долната си устна. — Е, добре, ще трябва да ти осигурим необходимото спокойствие, например вечер, след вечеря, или нещо подобно. Отначало ще бъде трудно, любов моя, но скоро нещата ще се наместят, особено през зимните месеци.
Дощя й се да извика, да му се разкрещи — това съвсем не е достатъчно! Но прехапа устни и преглътна гневните думи, защото знаеше, че веднъж като се понесат, те няма да спрат и ще я доведат безмилостно до решението, което отказваше да вземе. Няма да напусна Родри, няма! — повтаряше ли, повтаряше наум тя, сякаш мълвеше молитва към Богинята. А на златистата светлина от фенера той изглеждаше толкова красив, усмихнат от ухо до ухо, осъзнал, че най-сетне почтено получава онова, което му се полага по право; любовта й нарасна и я обгърна, докато започна да й се струва, че без него направо би умряла.
Тази вечер, докато Тевила слагаше Рода да спи, Кълин се покатери върху тясната пътека, която обикаляше крепостната стена на Дън Аберуин, за да се порадва на гледката. Далеч на запад последните слънчеви отблясъци бяха надвиснали над ниви и ферми, докато долу, на пристанището, вълните се плискаха, съвършено посребрени от чезнещата светлина. Вечерта беше хладна, затова се бе завил в добро вълнено наметало. Пролетта скоро щеше да дойде, а заедно с нея — и благоприятното за плаване време. Почуди се дали регентката ще издържи и изчака търпеливо Невин, или ще изпрати галера с военни моряци отвъд Южното море. Ако го направеше, той имаше намерение да бъде на нея, независимо че щеше да страда, ако остави новата си съпруга.