— Кълин? Можем ли да поговорим?
Той се обърна, погледна надолу и видя Адерин заедно с Калондериел в основата на стълбата.
— Разбира се, милорд, когато пожелаете.
Ловък като паж, старецът се покатери горе, следван по петите от елфическия пълководец. Когато Адерин подуши вятъра и вдигна наплюнчения си пръст, за да провери откъде духа, Кълин си спомни, макар да би предпочел да е забравил, че когато пожелаеше, майсторът на деомера можеше да се превръща в огромен сребърен бухал и да лети.
— Имам лоши новини — оповести Адерин. — От достоверен източник. Гуербрет Блейн от Кум Пекл е на път за Елдид.
— Братовчедът на Родри ли? — попита Кълин. — Ето това звучи интересно.
— Интересно, и то колко! Утре тръгва от Кермор с кораб за Абернауд. Искам да го срещнем там и отклоним. Едва ли ще бъде уместно точно сега да влезе с хората си в Аберуин.
— Дарил и Гуарик биха го приели погрешно. Ще помислят, че най-вероятно е шпионин на краля, и ще се засегнат, колкото си щат.
— Точно така, особено след като Блейн води със себе си войска. И нещо друго — когато Родри се прибере, ще е може би по-добре да слезе в Абернауд или дори в някое тихо малко пристанище като Морлин, вместо да доплава право в гнездото на осите. С което стигам до основното. Питах се дали би искал да дойдеш с мен? Трябва да вземем и останалите хора на Родри, ако регентката разреши. Биха могли да ни дотрябват.
— Наистина биха могли и, разбира се, ще дойда, ако моята господарка ми разреши — Кълин се обърна към Калондериел. — Но не съм сигурен какво да правим с теб. Може би да те заключим някъде, докато ни няма. Жена ми рече, че нейното момиче Гломер те намира прекалено интересен…
— Детето има великолепен вкус по отношение на мъжете — ухили се Калондериел. — Зная, че в Абернауд ще надигнат вой, като ме видят, но искам да поздравя Родри, когато слезе на брега. Помисли какъв ефект би имало това — един западняк го приветства като гуербрет и съюзник.
Кълин подсвирна под нос.
— И то какъв — каза Адерин и гласът му прозвуча някак странно мрачен. — Е, във всеки случай стига Родри да слезе на брега. Моля се на всички богове да се намери начин за предаване достоверни съобщения през океана! Ще трябва да се напъна и измисля нещо. Блейн също ще иска да знае къде се намира братовчед му, а гуербретът не е от хората, които обичат да чакат.
Макар и да разбираше, че за човек с неговия ранг и известност би било невъзможно да пътува инкогнито, Блейн се опитваше да предотврати вдигането на голям шум около идването си в Елдид. Съгласно условията за мир в кралството всеки имаше право да пътува където си иска из него, независимо дали е обикновен човек, или гуербрет, но на практика гуербретите бяха значително по-ограничени от простолюдието, особено когато водеха със себе си почетен ескорт от двайсет и пет войскари. Блейн нямаше никакво желание да засяга Середик, гуербрет Абернауд, влизайки с въоръжени войскари в неговите владения; от друга страна, не желаеше да пътува без тях, защото не можеше да предвиди как ще бъде посрещнат в Аберуин. При положение че Родри бе наистина мъртъв, трябваше да напусне Елдид много бързо, не дай си, Боже, преследван от някого. Дълго преди да замине от Кермор, изпрати куриер до Середик, за да му каже ясно, че не очаква абсолютно никакви церемонии и гуербретско великолепие, и ще се задържи само за малко в Абернауд, в дъна на своя братовчед лорд Сибир, който живееше на около две мили извън самия град.
Затова когато каботажният кораб пристана меко към главния кей на Абернауд, остана изненадан при вида на малката група хора, очевидно войскари от боен отряд; още повече — като установи, че те носят герба с червения лъв на Дън Гуербин. Следван от своя капитан Комин, Блейн отиде до носа на кораба, докато моряците го връзваха за кнехтите.
— Това е Кълин от Кермор, нали? — забеляза той.
— Не бих могъл да кажа, Ваша светлост. Никога не съм го виждал.
— Аха. А аз съм го виждал и бих могъл да се закълна, че това е той. Разбира се, много по-възрастен от последния път, когато го срещнах. От известно време той е капитан на тиеринката Ловиан. Какво ли прави тук?
Мистерията беше разгадана, когато гуербретът слезе на сушата и Кълин побърза да дойде и коленичи пред него.
— Радвам се да ви видя, Ваша светлост. Един приятел на Невин ме изпрати да ви посрещна.
Отново магия. Блейн въздъхна примирен, а освен това вече доста свикнал.
— Е, добре, капитане. Можете да станете. Къде е този приятел на Невин?