— Настанен е в града, Ваша светлост, и чака да му отделите време за разговор.
— В такъв случай ще е най-добре това да стане колкото се може по-бързо. Готвя се да отида при моя братовчед лорд Сибир. Той живее малко по-надолу по пътя, който води на север. Върви при магьосника, капитане, и го доведи при мен — Блейн се поколеба, вдигайки поглед да провери положението на слънцето — около пладне, бих казал. Дотогава би трябвало да сме свършили с всички формалности.
— Готово, Ваша светлост. О, и ако мога да си го позволя, искам да ви поздравя с раждането на вашия син. Кралският хералд мина през Аберуин да съобщи за това преди три седмици.
— Благодаря — Блейн си позволи лека усмивка. — Ще призная, че и аз съм доволен.
Дънът на лорд Сибир беше малък и не кой знае колко добре укрепен — нисък вал от пръст обгръщаше каменния брох и няколко външни сгради — всичко това на около два акра земя. Тъй като Сибир дължеше своята преданост пряко на Абернауд и във време на война би се оттеглил в града си, а освен това приходите му идваха от недвижими имоти, пръснати из целия ран, не беше необходимо да живее в укрепление. На практика дънът напомни на Блейн имота на някой търговец — изящна кула, изградена от вносен розов камък, и две също изящни по-малки кули до нея, заобиколени от красив парк. Когато гуербретът и войскарите му слязоха от конете в покрития с калдъръм двор пред главния брох, Блейн се почуди дали да не се настани в някой хан, за да спести безпокойството на братовчед си. Но Сибир побърза да излезе, за да го поздрави, и посрещането му беше съвършено топло. Висок строен мъж с венец от посивяла коса около добре оформения си череп, Сибир разтърси енергично ръката на Блейн и кресна на пажовете да излязат и се погрижат за хората му.
— Влизай, братовчеде, влизай! Много се радвам да те посрещна в нашия скромен малък дом. Не съм те виждал от сватбата ти, нали?
— Толкова ли отдавна? Да, наистина е така. Предполагам си чул, че…
— За новия наследник ли? Чух и те поздравявам.
Голямата зала на Сибир беше също така луксозна, както и паркът. Подът беше покрит с мозайки в бардекски стил, а по стените висяха накачени гоблени от островите. Седнаха върху тапицирани столове на почетната маса и пиха бяло вино, сервирано в сини стъклени чашки.
— Сигурно през града минава голяма част от търговията с Бардек — отбеляза Блейн.
— Така е, но с новата харта Върховният крал даде на Аберуин по-голям дял.
— Аха. И това сигурно дразни някои от местните търговци?
Говореше нехайно, но Сибир се напрегна, навеждайки на една страна глава, за да се вгледа в братовчед си, сякаш се питаше какво точно иска да каже с това.
— Не съм искал да те обидя — рече Блейн, хладно любезен.
— Не съм го приел така, но някои биха могли. Търговията с Бардек носи благоденствие не само на търговците в Абернауд.
Блейн се усмихна и отпи от великолепното вино. Така значи. Имаше лордове, които биха се радвали на неприятности в Аберуин. Въпросът беше, дали щяха активно да го подкрепят, или просто щяха да се правят на разсеяни? Но такъв въпрос не би задал открито, особено на човек, който го беше приел на масата си.
— И колко време ще имаме честта да си при нас? — попита Сибир.
— Честно казано, не знам. Но не толкова дълго, че да досадя, убеден съм в това. Всъщност чакам вести и би трябвало да ги получа някъде около пладне. Позволих си да кажа на онзи, който ще ги донесе, че може да ме намери тук. Надявам се да нямаш нищо против?
— Разбира се, че нямам. Гледай на къщата ми като на своя собствена.
Точно по пладне влезе Кълин от Кермор, водейки със себе си дребен човек със снежнобяла коса, която образуваше над челото му два върха, наподобяващи рогата на сребърен бухал. Сибир съвсем любезно им предложи да седнат на почетната маса, но Блейн успя да намери място настрана, малко нагоре по централното стълбище и зад ъгъла на площадката, където можеха да разговарят, без да ги чуват.
— Това е Адерин, Ваша светлост — представи го Кълин. — Наистина доверен приятел на Невин.
— В такъв случай за мен е чест да се запозная с вас, добри ми господине — каза Блейн и направи на стареца лек поклон. — Какви вести имате за мен?
— Не са много, що се отнася до Родри, Ваша светлост. Имам определено силното чувство, че той е в безопасност и на път за дома, но не мога да съм сигурен в това. Що се отнася до ситуацията в Елдид, трябва да ви кажа, че нещата са много объркани, но не смятам, че това е мястото, където можем да ги обсъдим.