Преди Адерин да тръгне, Невин втри загряваща смес в болезнените му ръце и рамене. Бившият му ученик отлетя, махайки уморено криле, обратно към Абернауд — огромен сребърен бухал, вонящ на мента и камфор. Джил му маха, докато не се загуби от погледа й, а когато се обърна, видя зад себе си Невин. Очевидно Родри и Илейно бяха слезли долу.
— Невин, ще се върнеш с нас в Аберуин, нали? Искам да кажа — ще живееш в двора, нали?
— Ако така иска милейди, разбира се, ще дойда. Не забравяй, дете мое, че сега ти издаваш заповедите. Не мога да ти нареждам или пък да искам прекалено много очевидни услуги.
— О, да го вземе черният космат задник на Адовия властелин! В такъв случай най-смирено моля лорд Галрион да дойде и бъде личен мой съветник в двора на съпруга ми.
— Благодаря, милейди. За мен ще бъде огромно удоволствие и чест да ви служа — Невин й се поклони изящно, но остана широко усмихнат. — А първият ми официален съвет е да престанете да ругаете, използвайки долните части от анатомията на Адовия властелин, особено в смесена компания. Нито ти, нито Родри можете да си позволите да звучите като казармено копеле. Което ми напомня за нещо. Заедно с всички разкошества, които тиеринката Ловиан стъкми и ми даде да нося, тя е изпратила рокли и бижута за теб. Предлагам да ги облечеш за пристигането. Нали разбираш, че ще ни посрещнат Блейн и всевъзможни други видни личности.
— А как, много бих искала да зная, ще скоча от този скапан кораб с рокли по себе си?
— Няма да стане. Ще трябва Родри да те вдигне.
— О, я зарежи тая работа.
— Мила лейди Джилиън!
— Извинявай! Ами ако ме изпусне?
— Няма. Разбери, че него от малко момче са го готвили за такива неща, като да помага на дамата да слезе от дамското си седло или пък я храни на официални вечери.
— Не ме интересува! Трябва да почака, преди да се упражнява с мен, и толкова. Ще се навлека в тези неща, когато влизаме в самия Аберуин, но да съм проклета и да пукна, ако го направя сега.
— О, недей така, наистина ли подобни дреболии толкова много те притесняват? Или нещо друго?
— Е, много неща ме притесняват, на… Ами, хъм, мислех си…
Тя се поколеба, внезапно и дълбоко засрамена. Каза си: о, я стига! Независимо от всичко останало Невин е лечител. Внезапно думите й се изсипаха като порой:
— Невин, смяташ ли, че съм ялова? След всички тези години първо с Родри, а сетне с онзи глупав конекрадец нито един от двамата не успя да ме заплоди. Ами ако съм ялова и Родри ще трябва да ме отстрани в името на Аберуин? По-скоро бих умряла, отколкото да ме унизят по този начин.
— Няма да се стигне дотам, защото съм сигурен, че въобще не си ялова. Помисли какъв живот си водила, дете мое — обиколила си на кон цялото кралство, сражавала си се, спала си на земята, яла си каквото ти падне и в повечето случаи — най-евтината кръчмарска храна. След като двамата с Родри се събрахте, женските ти течности трябва напълно да са пресъхнали! А колкото за времето с Перин, е, мила ми Джил, щях да съм много изненадан, ако беше заченала. Трябва да знаеш, че той всъщност не е истински човек, в много по-малка степен човешко същество от един елф. Хрътка за глигани и овчарско куче могат да създадат съвсем добри кутрета, но представи си дали ще стане нещо, ако събереш котка със заек. Нали няма да получиш котета с дълги уши?
— Как отвратително се изразяваш!
— Извини ме, че засегнах нежните ти чувства — старецът й се усмихваше от ухо до ухо. — Но не съм си представял, че милейди е толкова деликатна.
— О, не ме дразни! — тя усети как лицето й пламва от червенина. — Но наистина ли смяташ, че мога да раждам деца?
— Съвсем искрено вярвам. Като прекараш около половин година в дъна, спиш на меко легло, радваш се на много топлина и свободно време, ядеш най-добрата възможна храна, пиеш най-чистата вода — почакай и ще видиш. Скоро ще носиш наследник на Аберуин.
— Ох. Това е чудесно. Аз, хъм… много се радвам.
Невин вдигна въпросително едната си рошава вежда и я огледа с питащи очи. Тя му обърна гръб, загледа се във водата, която се пенеше при носа, и не каза нищо. След малко го чу да въздъхва и се отдалечава.
Но за слизането в Абернауд Джил направи компромис. Тъй като бяха близо до сушата, Илейно й позволи да реквизира остатъка от прясна вода на борда, за да си измие косата и изкъпе, доколкото беше възможно в тези условия. Тя отказа да облече тясна и ограничаваща движенията долна фуста, но сложи върху бригите истинска рокля и дори метна отгоре каре в червено, бяло и кафяво, което принадлежеше на Червения лъв, клана на Ловиан, предвидливо изпратено от регентката. Щеше да го носи до сватбата си, тъй като бе дъщеря на Кълин. Можеше да слезе от кораба, като повдигне коравата златиста коприна, също — да язди на мъжко седло, след като тръгнеха по суша. Отказа да носи украшенията, защото драконът на Аберуин беше вплетен във всяко от тях — в брошката, гривничката и медальона. Ако ги сложеше, щеше да се почувства дамгосана с тях.