Когато се облече, Родри не спря да я уверява, че изглежда страшно хубава. Знаеше, че само се опитва да й помогне, но му се вбеси.
Тъкмо преди обяд Невин освободи деомерския вятър и, тласкан от обикновен бриз, „Гарантирана печалба“ се плъзна в пристанището с най-необикновения товар, който някога бе носил. Илейно бе поел управлението от кормчията още щом навлязоха в залива с форма на фуния. От мястото си на носа Джил виждаше голяма група хора на главния кей.
В чиста риза и карирана наметка в цветовете на Аберуин, прикрепена на рамото, с огромна брошка във формата на пръстен, Родри застана до нея и я прихвана около кръста.
— Ето го Блейн, любов моя. Можеш ли да го различиш? Онзи отпред с червено-златистото каре.
— Едва го виждам. Ти си елфът от семейството.
— Знаеш ли, че ще трябва да престанем да се шегуваме с това, как мислиш? Ако някой открие кой всъщност е баща ми, това може да съсипе всичко.
— Това е повече от вярно. Отсега нататък ще внимавам. Слава на Богинята, та там има много хора! Кого другиго виждаш?
— Адерин. Середик, гуербрет на Абернауд. И — та това е баща ти, Джил! Кълин е тук!
Тя едва не се разплака от радост. Щом корабът се плъзна на мястото си, воден безукорно от ръката на Илейно, Джил беше обхваната от същото нетърпение като всеки от Дивите, които танцуваха около нея на носа. Но след като корабът бе привързан здраво за кея, трябваше да се изчака церемонията.
Невин слезе първи на брега, за да оповести завръщането на Родри пред другите двама гуербрети, и поиска разрешение от Середик неговият господар да слезе на брега. То бе дадено и войскарите от бойния отряд на Родри излязоха напред, за да образуват почетна стража, преди господарят им да скочи на кея. Когато Джил започна да се катери през борда на дълбоко потопения търговски кораб, той настоя да я хване и вдигне до себе си. Новият гуербрет пристъпи напред и всички присъстващи мъже — а това бяха двайсет и петте войскари на Родри, също толкова, доведени от Блейн, ескортите на Середик и Сибир; най-различни капитани и зяпачи — започнаха да аплодират, викайки неговото име и това на Аберуин. Засмян, надавайки своя берсеркерски вой, той вдигна ръце за тишина и след миг или два те утихнаха.
— Добре дошъл у дома, братовчеде! — каза Блейн.
— Благодаря, Ваша светлост. Дяволски странен път изминах. Ще ти разкажа после за него.
— Ще го направиш, нали? Между другото нашият общ братовчед ти предлага гостоприемството си тук.
— Благодаря, лорд Сибир — Родри се обърна към него. — Радвам се да те видя.
— И аз теб, Ваша светлост.
Всички наоколо се кланяха и усмихваха, а Джил приклякваше в отговор на всеки отправен към нея поклон, но през цялото време гледаше над множеството, търсейки Кълин. Когато най-сетне го откри, застанал настрана, той й намигна — жест, който я накара да се почувства по-спокойна, отколкото от много дни насам. „В края на краищата до мен там ще бъде тате — помисли тя, — значи мога да преживея всичко това.“ Тъкмо в този миг тълпата се раздели да пропусне мъж с лъскава светла коса. Необходимо й беше малко време, за да познае Калондериел, тъй като беше облечен по-пищно, отколкото някога бе виждала елф: високи до коленете ботуши и панталони по крака от най-фина бяла еленова кожа, ленена туника, станала корава като кожа от извезаните по нея цветя, които следваха виещи се ярки извивки. Колчанът на бедрото му лъщеше с апликации от чисто злато, лъкът, който носеше, очевидно церемониално оръжие, беше инкрустиран със злато и скъпоценни камъни. Всички наоколо зяпнаха и хлъцнаха, когато той се поклони на Родри и му подаде ръка.
— Аз, Калондериел, банадар на Източната граница, съм дошъл да предложа моята дружба и съюз на гуербрет Аберуин.
Родри сграбчи предложената му ръка между двете си длани и я стисна здраво.