След като свършиха работата, всички насядаха около масата, за да обсъдят събитията от деня. От време на време прозвънтяваше малко звънче, с което господарката викаше Дисна да донесе още вино или поднос със сладкиши. Когато се върнеше, тя докладваше какво става в другото помещение. Очевидно никой от робите не искаше Алейна да се ожени за Помейо; след като в продължение на няколко дни бе търпял този човек, Родри нямаше как да не се съгласи. Постепенно научи имената на всички и започна да установява йерархията в домакинството. На върха стояха Порто и Винсима, макар че Дисна, която се радваше на лично благоволение, имаше известна независимост. Най-долу в стълбицата бяха носачите, четирима млади мъже, които живееха зад къщата и ги хранеха навън като кучета. Родри изпита пълен шок по повод на момчето, което се казваше Сион и се оказа личен роб на Порто. Купен с парите от бакшиши, той вършеше работата, която не беше по вкуса на Порто, като например да лъска огромната колекция от сребърни фигурки на животни на господарката. Родри просто не проумяваше как един роб може да притежава друг, но от разговора му стана ясно, че тази, както й казваха, служба е нещо съвсем обикновено.
На няколко пъти Родри улавя Порто, че го изучава, защото беше нов и следователно неизвестна величина в тази сложна йерархична система. Домоуправителят положително се питаше дали ще се окаже добър работник или размирник. В това проучване имаше нещо толкова познато, че докато се опитваше да спи на новото си, тясно и на буци легло, Родри се чудеше откъде го помни. Изведнъж на повърхността на съзнанието му изплава парче памет и му донесе поток от информация. По същия начин го оглеждаха капитаните на бойните отряди, когато беше сребърен кинжал в Девери. Спомни си няколко лица, няколко имена, дори и няколко дъна, в които беше престоявал за кратко време. Информацията толкова го развълнува, че остана буден половината от нощта, за да я предъвква.
За нещастие Порто го събуди точно на зазоряване. Прозявайки се и препъвайки се, Родри слезе в кухнята, където намери Винсима да меси огромен куп тесто на мраморна плоча.
— Дърва за горене, момче. Къси, дебели колкото ръката ти и много — за печенето. Бараката с дървата е вляво от вратата — тя посочи към една полица на стената. — Там е брадвата.
За своя изненада Родри видя тежка дърварска брадва с хубаво стоманено острие, опасно оръжие в ръцете на човек, който знае как да борави с нея. Взе я и излезе, намери лесно бараката за дърва и се залови за работа, а докато цепеше на ситно подпалките, се запита защо са оставили подобно оръжие там, където могат да го вземат робите. След няколко минути се появи, без да бърза, Порто и застана да гледа, отпивайки от изпускаща пара чаша с горещо мляко. Накрая даде знак на Родри да почине за малко.
— Виждам, че си свикнал здравата да работиш. Да ти там един съвет, момче. Бъди мил с приятелките на господарката. Усмихвай се непрекъснато и прави онова, което поискат от теб. Повечето от тях са по-възрастни от нея, всъщност куп дърти квачки, които ще изпитват удоволствие да подхвърлят по някоя и друга монета на един хубав млад мъж.
— Разбирам. А вашата… искам, да кажа, нашата господарка много ли гости има?
— О, да, а освен това ще бъдеш неин лакей. Тя има нужда от придружител, когато излиза, а аз съм затрупан с прекалено много неща, за които трябва да се грижа тук.
— Ще правя всичко, стига да ми обяснявате за какво става дума. Не разбирам всички обичаи в тази страна.
— Отскоро си тук, така ли?
— Да, господине — Родри се сети, че трябва да предложи някаква удобна история. — Дойдох тук като телохранител на богат търговец и затънах до уши в дългове на комар. Беше само преди няколко месеца.
— Твоят търговец не откупи задълженията ти, така ли?
— Не, господине. За него аз нямах никакво значение, само един наемен воин, наречен сребърен кинжал. Чувал ли си за тях?
— Не, но доколкото разбирам, те не се радват на някакво положение. Е, лоша работа — той спря, загледан с проницателен поглед към брадвата. — Нека ти кажа нещо, момче. Знаеш ли какво се случва на един роб, ако убие господаря си?
— Издирват го и измъчват до смърт.
— О, да, но освен това те избиват всички останали роби от домакинството, независимо дали имат нещо общо с убийството или не.
— Какво?!
— Измъкват ги навън и им прерязват гърлата, като оставят неколцина и ги измъчват, та да дадат показания пред съда. — Гласът на Порто стана монотонен и мек. — Веднъж видях как става това в една къща от другата страна на улицата, на която съм роден. Господарят беше звяр, садистично животно и всички го знаеха, но когато един от робите му го уби, хората на архонта изклаха цялото домакинство, извлякоха ги пищящи на площада и избиха всички до един, дори бебето на готвачката. Все още го виждам в кошмарите си, макар и да стана преди петдесет години — той се отърси като мокро куче. — Не мога да си представя как човек може да вдигне ръка срещу нашата господарка Алейна, но щом приеме Помейо, той ще стане лорд и господар тук. Предупреждавам те: ако някога ми се стори, че дори ти минава през ума да прибегнеш до насилие, ще те предам лично на архонта. Разбра ли ме?