— Ъ, какво? Ами, ъ…
— Виждам, че книгата на Мелуейд се превръща в необходимост.
— Добре де, но какво общо имат гадните картинни упражнения с всички тези великолепно звучащи неща?
— Охо! Вярно е, че наистина малко се отклоних. Ами ако искаш да събудиш тези спящи сили, използваш най-вече картини, както и имена, а понякога и музика, която да ги съпровожда. Веднъж събудиш ли ги, после си в състояние да ги използваш многократно. Размисли — нали след като си се научила да мислиш логично, можеш да призовеш тази способност винаги, когато имаш да решаваш някакъв проблем, съгласна ли си? Разбира се. По същия начин, когато развиеш способността, да речем, да сканираш, можеш всеки път, когато пожелаеш, да я извикваш с помощта на подходящи образи и думи. Ако е въпрос, голям майстор като Невин вече не се нуждае от имена и образи. При него окултните способности са се проявили…
Кратката му лекция беше толкова трудна за разбиране, че Джил се почувства пълна глупачка (когато ставаше дума за логически способности, тези на Саламандър едва ли бяха най-добрите в Анун), но всичко онова, което той каза, резонира в душата й като нещо повече от намек — едно обещание, че в това се крие ключ, способен да отвори ракла със съкровища.
— Но ще ти кажа нещо, червеношийке сладкогласна моя, сега вече ако желаеш, можеш да опиташ ново упражнение. Вместо да използваш свитъка, изгради свой образ и се опитай да го постигнеш ясно в съзнанието си. Нямам предвид да го нарисуваш или нещо подобно, и без това не разполагаш с мастило — само си науми нещо простичко и се опитай да го видиш, като например хан, в който си отсядала, или коня ти Изгрев, онзи, дето сега хапва от изобилния овес на краля, нещо от този род.
— Е, добре, ще го направя. Стига да е редно да подскачам така насам и натам.
— О, богове! Чирачеството всъщност не е същински деомер. Просто се научаваш да използваш някои полезни средства. Не мога да си представя как от това може да произлезе нещо лошо.
Последната вечер преди заминаването на Помейо от Вилинт двамата с Алейна се скараха. Тъй като прислужваше на масата, Родри чу всичко; изглежда обръщаха толкова внимание на присъствието му, колкото и на останалата част от мебелировката. Веднага след като сервира вечерята и наля виното, той се оттегли в кухнята, където откри Дисна и Винсима да се ослушват при вратата за далечния звук на гласовете с повишен тон.
— Нещата вървят на добре — изтърси Родри. — Тя отказва да му даде каквото и да е обещание, а той я обвинява, че има други кандидати. Има ли?
— Само един и той е на повече от седемдесет години — рече Дисна. — Така че наистина изглежда върви много на добре.
— Все още не мога да се успокоя — рече Винсима. — Ами ако уредят нещата с куп целувчици? Е, трябва да се сервира десертът, момче, така че имаш прилично извинение отново да влезеш.
Когато Родри внесе позлатената чиния с малки, напоени със сироп сладкиши, те се оказаха единственото сладко нещо в стаята. Седнали изпънати на възглавниците си, Алейна и Помейо се гледаха гневно през малката масичка.
— Махни тези сладкиши! — отсече Алейна.
— Да, господарке.
— Само че това са любимите ми сладкиши — рече Помейо с леден глас. — Донеси ги.
Родри се поколеба.
— Казах да си вървиш!
— Да, господарке.
Той побърза да излезе тъкмо когато Алейна осведомяваше своя гостенин, че не му е работа да дава заповеди на когото и да е от нейните роби. Само половин час по-късно вратарят се втурна в кухнята да съобщи, че Помейо си е тръгнал вбесен. Но на следващата сутрин се появи Мико с дълго писмо от господаря си, което, според думите на Дисна, било пълно с мазни извинения. Господарката го чела на глас, докато слугинята й решела косата. За голямо отвращение на Дисна, в отговор Алейна написала примирителна бележка.
— А сега трябва да отида бързо до скапания му хан и да я предам, преди да тръгне. Е, поне няма да го има цяла зима. Не е от онези, които пътуват в дъжд.
— Значи нашата господарка може да чете и пише, така ли? — попита Родри, искрено изненадан.
— Разбира се, че може — Дисна набръчка нослето си. — Твоето варварско кралство трябва да е много първобитно, повече няма да кажа. Изненадваш се от най-обикновени неща.