Но имаше едно нещо, което пречеше задоволството да го хване в капана си. Барума. Всеки следобед, когато цялото домакинство, роби и господарка, спяха или поне почиваха на леглата си, Родри си напомняше, че дължи на Барума кървава смърт, макар и това да коства собствения му живот. Какво е направила тази свиня с моя сребърен кинжал? Въпросът се превърна в мания, сякаш самото оръжие, тези няколко унции джуджешко сребро съдържаха самата му чест така, както тялото съдържа душата. От време на време сънуваше да убива Барума и си връща кинжала, а след такъв сън оставаше цяла сутрин мълчалив, погълнат от себе си и забелязваше, че всички останали, включително и господарката, го избягват.
После, един следобед, възстанови друг спомен от изгубения си живот, който прониза сърцето му. След една сива утрин най-сетне заваля — мразовит ситен дъждец, който накара всички да мърморят. Тъй като нямаше как да работи навън, Родри отиде да прислужва на господарката си, която, както обикновено, беше вперила поглед в гадателските си плочки. Известно време Родри просто седеше до нея и й подаваше парченца сушени кайсии и захаросани бадеми, когато тя поднесеше нетърпеливо ръка. Дъждът продължаваше да барабани, кандилата премигваха, а Алейна нареждаше плочка след плочка, но след това ги помиташе сприхаво настрана и започваше отначало. Когато накрая му проговори, той почти беше заспал.
— Това ми омръзна и престани да се прозяваш.
— Смирено се извинявам. Да ги прибера ли, господарке?
Алейна сви рамене, нацупи се и поднесе ръка. Родри й подаде сушена кайсия и тя започна да отхапва по малко от нея, докато размисляше.
— Сетих се — изведнъж тя се усмихна. — Ще гледам на теб. Седни от другата страна и започни да размесваш плочките.
Толкова пъти беше гледал тази игра на гадаене, че знаеше какво трябва да прави. След като ги разбърка, избра на посоки 21 от 76-те и ги нареди във формата на звезда. Алейна си взе един бадем и го яде, докато оглеждаше фигурата.
— Тук, разбира се, става дума само за миналото, защото преди не ти е гледано на плочки. Понякога, преди нещата да тръгнат напред, се получават няколко прочита назад. Не зная защо. В свитъка, който придружаваше комплекта, нищо не се казваше — направи пауза, за да помисли. — Славен да е подгъвът на дрехата на Богинята! Не съм знаела, че си бил воин. Виждам много битки в миналото ти.
— Това е съвсем вярно, господарке — Родри се примъкна по-близо, внезапно изпитал интерес към тази игра. Ами ако откриеше други неща за него, такива, които той не знаеше?
— Сражавал си се на много различни места — тя посочи плочка с две кръстосани копия. — Това показва, че си бил наемник, а не гражданин доброволец.
— Наистина съм бил такъв.
— Всъщност това е много странно, защото, както изглежда, си роден във високопоставено семейство — тя допря с лакирания си нокът плочката с асо злато. — Много високопоставено. Но, о, да, ето го — имал си неприятности със закона и си бил прокуден или просто си избягал. Истина ти казвам, Родри, много лошо от твоя страна! Пак ли е било поради комар?
Тъй като не можеше да си спомни, той само се усмихна, жест, който тя прие за потвърждение.
— Едно обаче е сигурно — че никога не си знаел какво да правиш с парите си. Изтегли още две плочки.
Когато й ги подаде, тя ги обърна с лицето нагоре и ги постави до двойката злато.
— Никак не си ги ценял — засмя се тя. — Виждам те как раздаваш богати дарове на всеки, който пожелае.
— Така постъпват деверийските лордове, господарке. Трябва да са щедри или ще се обезчестят в очите на всички останали.
— Значи наистина си благородник. Склонна бях да го мисля, но Помейо рече, че това било глупава идея и да я забравя. Честно ти казвам, Родри, сигурно е страшно да паднеш толкова ниско само защото не можеш да устоиш на заровете — загледа се отново в плочките, сетне се усмихна дяволито. — Имало е и други неща, на които не си можел да устоиш. Виж как Принцът на мечовете има по една Принцеса на цветята от двете си страни. Имал си много любовни похождения.