— Подарявал ми ги е Помейо. Искам да ги отнесеш в храма на Селента като дар за жриците. Те поддържат сиропиталище и могат да ги продават една по една, когато имат нужда от пари.
— Много добре, господарке. И мен ли ще ме дадеш?
Алейна избухна в смях, като по този начин даде музикален израз на забавлението си.
— Не, всъщност нямам такова намерение — тя се пресегна и допря длани от двете страни на лицето му. — Ами ела насам. Целуни ме.
По-скоро сащисан, отколкото с удоволствие, Родри я целуна по устата.
— Правиш го много по-добре от Помейо. Да, смятам, че определено харесвам повече роба, отколкото глупавия господар — хвърли поглед на скъпоценностите до себе си. — О, това може да почака!
Нямаше съмнение какво искаше да каже, но Родри се поколеба, почти изпаднал в паника. Цялата му интуиция изкрещя, че и за двамата ще бъде много лошо, че един роб не бива да има любовна връзка с господарката си, независимо колко обикновено нещо е мъжете да спят с робини. „И без съмнение ще е по-лошо за роба — помисли той. — Нямам желание да ме бият с бич на площада или нещо от този род.“
— Как можеш да изглеждаш толкова смутен? — Тя му се усмихваше широко, по своя дяволит начин. — Ами всички онези жени, които видях в плочките ти?
— Те не са стояли толкова над мен, както вие. Вие ме притежавате телом и духом.
— Тогава ще е най-добре да правиш каквото искам, нали?
Този път тя посегна и го целуна. Жадните й устни, меката топлина на тялото й, начинът, по който се притисна до него — всичко се съчета, за да го накара да забрави, че някога е сметнал идеята за опасна.
От тази вечер нататък Алейна често го викаше в спалнята си под един или друг предлог, или му нареждаше да се измъква от леглото нощем и да ходи при нея. Но през по-голямата част от времето се отнасяше с него точно както преди — като към екзотичен слуга, който често се нуждаеше от як шамар за поука. Родри се радваше на половото задоволяване, което му осигуряваше, но честно желаеше тази връзка никога да не бе започвала. От една страна усещаше, че неговото любене е просто още едно от задълженията на добре обучения лакей, докато, от друга, знаеше, че то застрашава сигурното му място в домакинството. Ами ако се умореше от него и решеше да се отърве от нещо, което й създава неудобство? Алейна съзнаваше нежеланието му, но то по-скоро я забавляваше, отколкото да я дразни. Харесваше й да му заповяда да легне при нея, а веднъж озовал се там, той повече не можеше да й откаже.
Тъй като нощем се измъкваше от помещението, в което спяха заедно с Порто, Родри не се съмняваше, че той знае точно какво се случва в спалнята на господарката му, също както и Дисна, макар нито един от двамата да не го издаваше с нищо, дори с една дума или изкискване. Един-два пъти дочу как Порто прави остра забележка на някого от останалите роби с очевидното намерение да задържи скандала в строго ограничени рамки. Накрая Родри се почувства достатъчно отвратен от чувството на срам, което изпитваше, за да извади въпроса наяве. Един ден, докато пренареждаше дървата в бараката, Порто дойде да му съобщи, че за вечеря ще има гости.
— Свършил си добра работа тук, момче, а се боя, че тази барака имаше нужда от такова нещо. Вече съм прекалено стар за това. Ти се справяш добре с всичката си работа.
— Благодаря. Убеден съм, че е така. С всичката.
Порто замръзна и започна да премигва.
— О, в името на Зейос и всичките ви богове! — избухна Родри. — Да не смяташ, че ми допадат тези иди ми-дойди ми? Умирам от страх.
— Разумен си, момчето ми. По-разумен от бедната ни мъничка господарка.
— Бъди така добър да ми кажеш нещо. Какви неприятности могат да се случат по този повод? Не искам да ме бият до смърт на пазарния площад просто за да дам добър пример на всеки роб от проклетите ви острови!
— Чакай, чакай, съмнявам се, че ще се стигне дотам. Алейна е толкова богата, че никой няма да се намеси, дори и онзи неин девер. Без комисионната, която му плаща, не би живял много богато. Но ако хората разберат, ще тръгнат лоши приказки, а такива неща винаги излизат по един или друг начин наяве, нали? — Порто въздъхна и поклати глава. — Ще направиш добре да се молиш на всички Свещени звезди да не чуе Помейо. Разбира се, един хитър човек е в състояние да помогне на богините да отвърнат на молитвите му.
— Като си държи устата затворена и винаги внимава какво върши.
— Точно така. И като прави така, че другите много да го харесват. Ако някоя от приятелките на господарката ти даде бакшиш, би могъл да похарчиш част от него за Винсима.