— Това положително ще накара Танилан да се изяде — рече Алейна. — Помниш ли онези ужасни акробати, които нае за последния си прием?
— Поне си спомням колко се надуваше след това.
Забравили плочките, трите жени се приведоха напред над масата и започнаха да кроят планове.
— Направо ме е подлудил, казвам ви! — макар и да се опитваше да си придава вид, че е спокоен и овладян, Барума знаеше, че има озъбен вид. — Където и да се обърна, виждам този създаден от демони вълк да ръмжи насреща ми.
— Може ли да ти навреди? — помисли в отговор Стария.
— Не зная. Не се поддава на нито един от опитите ми да го прокудя.
Образът на Стария, който се носеше върху тъмното мастило, придоби замислен вид.
— Значи го е изпратил могъщ човек, а не някой твой конкурент калфа. Боях се от това. Някои от съперниците ми в Братството знаят, че съм се заловил с важна работа, и очевидно се опитват да ми попречат. Е, когато се върнеш, ще направим магия и ще проследим вълка до бърлогата му. Вероятно ще бъде много интересно да открием кой живее наблизо. Междувременно гледай на това като изпитание на смелостта ти.
Стария махна с ръка и прекъсна връзката; както и да се опитваше, Барума не можа да я възстанови.
От няколко дни в къщата на Алейна пристигаха бележки от Малина. Да, магьосникът ще даде представление; да, той наистина гадае бъдещето, между другото Малина ще носи синя рокля, така че ще е много мило от страна на Алейна да облече нещо в друг цвят. В деня преди приема господарката изпрати Родри на пазара да напълни шишенце с обичайния й парфюм. Докато вървеше между сергиите, той чу да се говори много за Великия Крисело и приказното му представление.
— Да пукна, ако мога да разбера как го прави — рече парфюмеристът. — Но има асистентка, която ми прилича по-скоро на съдружник, както и два големи мангала, бълващи благовония. Сигурно използва химикали.
— Сигурен съм, че е така — обади се продавачът на плодове от съседната сергия. — Казват, че ако отидеш на големите пазари по брега, ще намериш странни стоки. И все пак не можеш да не се слисаш, като го гледаш как изстрелва сини пламъци от върховете на пръстите си. Мен ако питаш, това е доста рисковано.
— Нямам нищо против да видя това нещо — рече Родри. — Трябва добре да припечелва.
— О, да се слави брадата на Господаря на вълните! Дали припечелва добре ли? Той и неговото варварско девойче са отседнали в хана „Седемте лампи“, ето колко печели.
Тъй като внушението беше съвсем ясно, Родри подсвирна тихичко, сетне случайно погледна надолу и видя на няколко крачки от себе си сиво гномче. Дребното същество беше вперило очи в него, а когато той си тръгна оттам, отначало се поколеба, сетне го последва, докато накрая се втурна, сграбчи го за подгъва на туниката и започна да подскача възбудено. Родри се огледа, видя, че никой не гледа към него, сетне приклекна привидно да намести каишките на сандала си.
— Изглеждаш ми познат, истина ти казвам, малък братко. Дали не съм те виждал за последен път в Девери? Сигурно е така, но не си спомням къде.
Гномчето се хвана злочесто за главата, сетне изчезна.
На залез-слънце в деня, когато щеше да се състои приемът, Родри придружи носилката на своята господарка до имението на Малина. Там вече имаше пет носилки, а носачите им клечаха до тях под бдителния поглед на портиера и един от лакеите. Родри би предпочел да остане при тях, далеч от любопитните погледи на дамите от обществото, но Алейна му заповяда да влезе вътре с нея. Малина беше надминала себе си. Навсякъде из пищната й градина блестяха мънички кандила, а към последните цветя за сезона бяха добавени снопове от преплетени панделки. Хората се разхождаха, разговаряха и се смееха или вече бяха насядали на малките пейки близо до импровизираната, накичена с червено-златисти знамена сцена, на която вече стояха приготвени два бронзови мангала. Родри забеляза, че не един или двама от гостите внимателно го оглеждат, и страшно се притесни, защото се боеше, че господарката му ще настои да я придружи като свободен човек. Докато минаваха покрай групичка любопитни, тя се погрижи да му каже ясно и високо, че трябва да отиде да помогне на готвачката за вечерята. Преди да е сварила да му даде друга, противоречаща на тази заповед, той побърза да отиде право в помещенията на робите и се скри там.
Кухнята беше същинска лудница, из която се носеха на талази приказни аромати. В един ъгъл двама роби панически месеха кръгли питки и ги стоварваха с плясък върху нагрятата до крайна степен плоча за печене. На огнището къкреха огромни тенджери с подправени зеленчуци и докато тичаше напред-назад да ги разбърква, като опитваше от една тенджера, добавяше нещо в друга, готвачката неспирно крещеше заповеди през рамо. Други роби режеха на ситно плодове и пълнеха с тях съдове, ръсеха малки сладки със захар и подреждаха на подноси ядки и бонбони. Непосредствено отвън видя двама души да пекат цяло прасе на открит огън. Готвачката погледна към Родри, махна мократа си от пот коса от челото и посочи към една висока четири стъпки амфора близо до вратата.