— Изнеси виното при масата за сервиране. Чашите вече са там. Черпаците са на малката полица.
С помощта на едно момче роб той помъкна амфората навън и заби острото й дъно в лехата близо до масата. Веднага се появиха гости, подавайки нетърпеливо ръце. През следващия час беше прекалено зает да сервира вино, за да го е грижа за приличието. Но успя да забележи, че около него се е струпала цяла орда от Диви. Те бяха в пълна истерия по някакъв повод, подскачаха непрекъснато, дърпаха го за туниката, тичаха насам-натам под масата и дори от време на време пощипваха някого от гостите. След като вечерята беше наредена и всички обслужени, той напълни сребърен черпак с вино и тръгна да долива чашите. Намери Алейна да разговаря с девера си и неговата съпруга. Докато им наливаше, тя му поднесе широката си чаша автоматично, почти без да го погледне. Той отмина заедно с Дивите, които танцуваха около него.
Изведнъж отекна гонг. На сцената пристъпи с лека усмивка съпругът на Малина и оповести, че Великият магьосник Крисело от Далечния север е вече готов да започне. Гостите насядаха по пейките със смях и суетня. Родри се върна на масата за сервиране, близо до сцената, макар и встрани. Наля си чаша вино, сетне приседна в ъгъла на масата сред тълпа Диви тъкмо когато червено-златистите завеси се дръпнаха и се появи строен мъж в дълга червена дреха. Косата му беше светла като лунен лъч, а очите — опушеносиви. Като го видя, Родри изпсува високо и прошепна на деверийски:
— Слава на боговете! Та той е поне наполовина елф.
Дивите закимаха в знак на съгласие и се струпаха още по-близо, а в същото време на сцената се материализираха още куп от тях, толкова внезапно и драматично, че Родри се огледа, сякаш очакваше, че са ги видели и всички останали.
— Аз, Крисело, макар и велик магьосник, съм смирен просяк в сравнение на издигнатото и високопоставено положение на събраните тук — изпълнителят се поклони дълбоко. — Поласкан съм повече, отколкото някога съм се надявал, че ще склоните и ми разрешите да представя пред вас малките си чудеса — изправи се и махна с ръка към първия мангал. Над него избухнаха червени пламъци, извисиха се, а после се снишиха и се превърнаха в розово сияние. Една жена простена и потисна писъка си. — Не се страхувайте, възвишена госпожо. Вие виждате просто представянето на дребни варварски магии от далечния, далечен север — той махна отново с ръка и от втория мангал лумна златист пламък. — А сега, позволете ми да ви представя моята красива варварска асистентка, принцеса Джилиана.
Чуха се ръкопляскания, червената завеса се разтвори и навън пристъпи руса жена, облечена в обточена със златна сърма туника от брокат, прихваната през кръста с колан, от който висяха истински меч и сребърен кинжал. Когато последният проблесна на светлината, Родри разпозна дръжката. Когато се насили да погледне към лицето на Джил, дъхът му секна, главата странно натежа. Веднага разбра, че по някакъв начин през цялото време е очаквал на сцената да застане Джил. Тя също търсеше отчаяно с проницателните си сини очи, с празна усмивка. Все така се усмихваше ли, усмихваше при кратките реплики на магьосника, докато той караше шарфове да се носят насам-натам, но сега се обърна и погледна право към него; и за момент усмивката й замръзна и тя на свой ред мъчително се опита да поеме дъх, преди, все така усмихната, да отклони погледа си.
Родри започна да трепери. Можеше да спре да се тресе също толкова успешно, колкото да обясни коя е тази жена и защо, независимо дали си спомня коя е, я обича. С тръпките дойде и студената пот, която вече се стичаше по гърба му. Свлече се от ръба на масата, отиде, олюлявайки се, до стената на градината и приседна на земята, където никой нямаше да го види как трепери, а Дивите се струпаха наоколо, потупваха го, галеха го със загрижено зяпнали разкривени личица. Тъкмо започна да се взема в ръце, когато на сцената лумна светлина и го накара да вдигне поглед. Крисело танцуваше и се виеше по подиума с вдигнати над главата ръце, а над него струяха, трещяха, изливаха като водопад цветни светлини — червена, златиста, виолетова, небесносиня, изпъстрени до една със сребърни искри и ослепително бели стрелички. Зрителите си поемаха рязко дъх и въздишаха като деца, докато Дивите подскачаха по сцената в такт с музиката на магьосника, с неговите пискливи, плачливи напеви от елфически бойни песни.