Едно от утешенията му през тези дни беше усещането, че другите двама Ястреби ненавиждаха Пирало не по-малко от него. В края на краищата, ако тяхната крастава жаба шпионин настроеше Майстора срещу тях, Бриноно и Вандар щяха също да умрат. Онази сутрин тримата седяха край изстиналия огън и хапваха баят хляб и зеленчуци от предишната вечер, докато Пирало хъркаше в палатката си в другия край на лагера. Дори Вандар изрече на глас онова, което и тримата мислеха — дали все пак тлъстият глупак няма да свърши някаква дивотия и да направи така, че да го убият или арестуват, когато стигнат във Вилинт.
— За нещастие не е много вероятно — рече Гуин. — Той наистина си знае работата.
— Нали не мислиш, че сега ни сканира, а? — подскочи Бриноно. — И слуша какво говорим?
— Много се съмнявам — Гуин си позволи да се усмихне, но се получи нещо криво. — Знаете ли къде е голямата му слабост? Толкова обича себе си, че и през ум не му минава как могат другите да го мразят.
— Във всеки случай готов съм да се обзаложа, че той не обладава способност за сканиране — вметна Вандар. — Вечно се перчи, да, но защо се скитаме навсякъде из островите и разиграваме тази сложна игра, ако наистина може да сканира Родри? Зная, че не е виждал варварина, но ти си го виждал, а един истински майстор може да работи през очите на друг човек.
— Само ако този човек е готов да го остави да смаже собствената му воля — Гуин усети как гласът му стана монотонен. — В името на Козокраките, ако се опита да сложи жабешката си лапа на врата ми, ще го ударя така, че ще стигне наполовина път до пъклото и според мен той го разбира — след това се засмя, иронизирайки сам себе си. — Но не защото го е страх от мен и това го кара да се въздържа. Не, когато пристигна, той рече, че имал нови заповеди от Майстора. Имал причина да смята, че би било прекалено опасно да сканира твърде често или дори да използва много деомер. Не ми съобщи защо.
— Може Майстора да не му е казал — обади се Бриноно.
— Може и да не е — Вандар се изправи и се протегна. — Но най-вероятно ситният скотоложец е излъгал. Е, ще отида да напоя добитъка. По всичко личи, че след като дъждът отмина, денят ще бъде топъл.
Двамата се отдалечиха заедно, а Гуин остана до огъня да мисли за тях. Със сигурност щяха да кажат на Майстора всичко, което са чули, особено ако трябва да спасяват собствените си кожи, но беше убеден, че няма да изпуснат нищо пред Пирало. Гуин умееше добре да преценява мъжете, затова познаваше искрената омраза, когато се натъкнеше на нея.
— Саламандър — попита Джил, — можеш ли да гадаеш?
— Мога, но не бих използвал истински деомер за такава тъпа игра.
— Просто се чудех.
— За плочките, с които се забавляват жените в Бардек ли? Всъщност онова, което те постигат, е да съсредоточат интуицията си. Ще измисля някакви пищни, гъделичкащи и доставящи удоволствия брътвежи за господарката Алейна, които повече или по-малко съвпадат с доловеното от мен по интуиция, а в тази ароматна яхния ще вплета всички късчета информация, събрани на приема.
— Да вплетеш неща в яхния ли?
— Права си, че това не беше най-блестящата ми формулировка — Саламандър отхвърли несполучливата си езикова фигура с небрежно махване с ръка. — Въобще не бих гадал, само дето това е идеален начин да проникна в къщата й. Би било невероятно просташко от моя страна да почукам на вратата и да я попитам дали ще ми продаде екзотичния си роб. Първо ще спечеля доверието й; сетне, много лукаво, преливащ от коварство, ще завъртя разговора така, че да стане дума колко много ми трябва още един варварин за нашето представление.
— Нека да е така. Досега се оказа прав, поне в повечето случаи.
— Аз винаги съм прав — отпуснат на възглавниците, Саламандър я поздрави с пълната си чаша вино. — Но какво точно от моята правота те кара да ме възхваляваш?
— Че намери Родри, разбира се. Дължа ти извинение. Смятах, че да стоиш в най-добрия хан и се докарваш пред богати жени са чисти глупости, но всъщност през цялото време си бил прав.
— Аха. А кой би могъл да си позволи такъв роб, освен някое богато домакинство?
— Така е, сега разбирам.
Саламандър се усмихна, сетне посочи пищната закуска от студено месо и подправени зеленчуци.
— Ще ядем, гургулице моя.