— Не мога.
— Опитай. Тревогата е като червеите — вирее най-добре на празни черва.
Без да ще, Джил се засмя. Тя си взе резен свинско с подправки, зави го в питка и насила преглътна няколко хапки.
— Не бой се, ще измисля нещо. След около час отиваме в нейния палат, но преди това ще се изкъпем и облечем в най-пищните си и скъпи одежди. В края на краищата трябва да се грижим за своята варварска репутация.
Когато Джил и Саламандър се представиха пред вратаря на Алейна, облечени в червено-златиста коприна и брокат, старецът изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото впечатлен, но веднага ги пусна в градината, където една хубава слугиня чакаше, за да ги заведе в приемната. Джил обикновено не харесваше бардекския стил в изкуството, но остана очарована, когато видя изобразените дървета и ярко оцветени птици. Освен това стенописите й се сториха познати и тя внезапно си спомни за рисуваните палатки в Елкион Лакар. Но преди да успее да попита Саламандър за приликата, от една странична врата при тях влезе Алейна.
Облечена в туника от прост бял лен, на чийто фон изпъкваше една-единствена огърлица във формата на верига, която изглеждаше от чисто злато, домакинята ги приветства много любезно и покани да седнат с нея на подиума. След като се настаниха върху кадифените възглавници около ниската масичка, прислужницата внесе плата със сушени плодове, бонбони и сладко вино.
— И кутията с плочките, Дисна — нареди Алейна.
— Да, господарке — момичето отиде до един шкаф от абаносово дърво. — Те са тук, където обикновено ги оставя Родри.
Като чу името на лакея, господарката придоби странно напрегнато изражение и преди да се усмихне с безразличие, погледна едва ли не потайно към Саламандър. Дисна донесе кутията, сложи я и махна капака.
— Сега можеш да си вървиш — заповяда Алейна. — Кажи на готвачката да направи оранжада. Това вино е твърде силно да се пие сутрин.
— Възвишената красавица е прекалено мила с един скромен магьосник — обади се Саламандър.
— Скромният магьосник беше така мил да дойде по нейно искане. Дисна, казах ти да вървиш.
Когато момичето, което се навърташе, тръпнещо от любопитство, побърза да се измъкне, Алейна изсипа плочките от кутията и започна да ги размесва с грохот, който говореше за голям опит.
„Има прекрасни ръце“ — помисли Джил. И наистина — те бяха тънки и грациозни, с дълги нокти, изискано боядисани в оранжево-червено с помощта на семена от анато, полирани до съвършенство; това накара Джил да скрие в полите си своите мазолести пръсти с изпохапани нокти. Тя забеляза как, докато дамата подреждаше избраните от нея плочки във фигура с формата на звезда, Саламандър я наблюдаваше с топла оценка, която показваше, че одобрява не само ръцете й.
— Аха — рече той и се приведе над масата. — Виждам много неща: тъмни, скрити, неясни, време на болка, последвано от ликуване; смях, следван от сълзи; слънчеви лъчи, които пробиват през облаци; бури, следвани от мир.
Алейна потрепери очарована и впери поглед в плочките.
— Виждам, че стоите на кръстопът в живота, о, любимке на Звездните девици. Вижте как сред копията цъфтят цветя. Гарванът грачи, но ще бъде накаран да замълчи. Преди всичко — той направи пауза и сложи пръст на десетката цветя — имате много верни приятели, които се грижат за вашето благо. Те са разтревожени за вас — разтревожени, като ви гледат как се ядете отвътре, изгубили живец, докато, без съмнение, се питате дали да се омъжите повторно, или да изчакате каквото донесат вълните на живота върху вашия бряг. Винаги се съмнявате дали ви обичат заради самата вас. Заобиколена сте от ухажори, които по-скоро искат да се оженят за вашите капиталовложения, заради връзките ви с големите търговски къщи.
— Това е съвършено вярно! — в задъхания й глас се четеше нотка на детска възбуда. — Някои от тях са толкова безочливи в това отношение, добри ми човече, че направо да не повярваш доколко са лишени от такт.
— За жалост се боя, че прекрасно ви разбирам, тъй като познавам много добре сърцата на хората — той се намръщи в продължение на дълъг драматичен момент. — Тук виждам млад мъж от друг остров, той е хубав, но пък е много арогантен.
— Ами да!
— Младостта, както и неговата мъжественост са били съблазнителни, защото голямата мъка на живота ви е, че така и сте останали без деца.
— Да — гласът на Алейна потрепери от истинска болка. — Това също е вярно. Но той имаше други слабости.
— Виждам ги съвсем ясно. Не се бойте — взели сте правилното решение. Но сега за жалост вашата мисъл се лута ту в една, ту в друга посока и се чудите дали животът ви няма просто да се изниже, тъй както потокът потъва в пустинята, погълнат от пясъка. Но като се има предвид вашето богатство, малцина ще ви пожалят.