— Трудно ми е да съжаля сама себе си, добри магьоснико. Била съм много бедна и точно зная колко голям късмет имам сега.
— И въпреки това нещо ви яде, някаква празнота. Хъм, виждам, че тя ви кара понякога да се отчайвате. Я да видим какво е това? Виждам голяма опасност от скандал, но не мога да определя причината за него.
Точно в този момент влезе Родри с поднос стъклени чашки и стъклена кана с оранжада. Погледна към Джил, сетне към Алейна с някаква мъчителна безнадеждност, после пламна червен.
— Ужасен, ужасен скандал — говореше Саламандър. — Виждате ли Кралицата на магическите пръчици? Сигурно сте като нея, изпълнена с чувство за собствена правота, че никой не може да оспори онова, което правите, тъй като сте много силна и можете да отстраните враговете само с едно перване на пръстчето си.
Родри остави подноса, отстъпи безшумно назад и побягна от стаята. Алейна така и не показа с нищо, че е забелязала присъствието му, но Джил беше сигурна, че само желязното самообладание на домакинята й попречи да се изчерви. Вдигна поглед и махна неопределено с ръка към каната:
— Джилиана, ще бъдеш ли така добра да налееш в чашите? Просто не мога да се откъсна от гадаенето на Крисело.
— Разбира се, милейди — Джил би предпочела да й пререже гърлото, но се усмихна, а когато поднесе чашите, отново се усмихна.
— После, след като отмине неприятността — а тя ще отмине, обещавам, о, видение на женственото съвършенство, — виждам да идват щастливи времена. Има хора, които ви обичат заради самата вас. Виждам мъж, срамежлив, изпълнен със смирение, който се въздържа да проговори, единствено защото е изпълнен с убеждението, че не е достоен за вас. Чакайте! Виждам двама такива — единия почти не познавате; другият е стар приятел. Приятелят пътува през зимата, както изглежда надалеч, макар и плочките да не могат да ми кажат къде. Новият познат се навърта много по-наблизо, отколкото бихте си помислили.
— О, слава на звездите! Питам се кой ли… — Алейна прехапа долната си устна и дълбоко се замисли. — Продължавай, добри магьоснико.
Саламандър успя да разточи гадаенето с внимателен подбор от празни приказки и приумици. Алейна зададе няколко въпроса, после насочи разговора към пътешествията му из страната. Както обикновено, Саламандър се опияни от възможността да разкаже една дълга и сложна история, бродерия от истина и чисти лъжи, особено след като тя слушаше с ласкаещо напрежение.
— Но нямаш ли си собствен дом? — рече накрая тя. — Там, във варварското кралство?
— Не, о, връх на очарователността и грацията. Всички пътища и развълнуваното море са мой дом. Придружава ме Джилиана, която весели самотните ми часове и работи редом с мен.
— Разбирам — Алейна й се усмихна съвършено приятелски. — Трудно ли ти е?
— О, не. Обичам да скитам.
— Това е хубаво — господарката насочи отново вниманието си към магьосника. — Но в известен смисъл сигурно е тъжно непрекъснато да си събираш нещата и да вървиш по-нататък.
— Всъщност всичко това е свързано с много тежък труд. Мислел съм си, дали след като кариерата ми напредва така добре, да не си купя роб, яко момче, което да товари конете и така нататък. Разбира се, онова, от което имам нужда, е някой варварин като нас.
— Моя няма да го получиш! — гласът й приличаше на детско озъбване; сетне придоби покрусен вид. — О, прости ми! Толкова съжалявам, че бях груба! Само дето всички непрекъснато се опитват да купят моя лакей, а аз просто не го продавам — успя да се усмихне. Наистина става толкова досадно, след като всички питат за него.
— Сигурно е така и, да си призная, бих предпочел да чуя вашите резки думи, отколкото милите приказки на други жени. Във всеки случай се питам откъде ли сте го купили. Този търговец би могъл да има и други.
— Родри ми беше подарен от арогантния млад мъж, когото видя в плочките ми, но не зная откъде го е намерил. Човек не пита, когато му правят подаръци — тя вдигна каната със съвършено спокойна ръка. — Още оранжада?
Побъбриха известно време, преди Саламандър да заяви, че трябва да си вървят, защото, след като хапнат по пладне и дремнат следобеда, са канени в други къщи — не една изискана дама искала да й гадаят бъдещето. Когато си тръгнаха, доста по-богати благодарение на Алейнината щедрост, Джил се питаше как да направи така, че да не заспива, докато седи из парфюмирани стаи и слуша брътвежи. Каза му го направо, след като се върнаха и останаха насаме в „Седемте лампи“.