— Слухове за какво?
— За онова красиво варварче.
Малина се разплака — две тънки струйки, които тя почти незабавно овладя.
— Нинелдар я разглези, опитвайки се да компенсира нещата. Тя е свикнала да получава всичко, което пожелае, дори забраненото.
Саламандър я изгледа право в лицето с едно толкова искрено изражение, че даже Джил едва не му повярва.
— Опитах се да откупя от нея момчето за моето представление. Не пожела да ми го продаде. Това ме накара да се запитам дали слуховете не са верни.
Малина отвърна поглед, с леко отпуснати устни, отдадена на собствените си мисли.
— Ще отида да й говоря — рече накрая. — И ще разговарям с нея дълго и твърдо. Има още няколко други неща, до които дори не сме се докоснали, нали, мили ми магьоснико?
— Боя се, че не ви разбирам.
— Ето точно това просто не го вярвам. Но нека бъде твоето; не те виня за това, че искаш да скриеш в почтено мълчание собствения си скандал. Ще изпратя един от моите роби в хана и ще ти съобщя какво точно е станало. Сега можеш да си вървиш. Колкото по-скоро говоря с нея, толкова по-добре.
Цяла сутрин след като магьосникът си отиде, Алейна крачеше из градината. От време на време викаше Родри и го оглеждаше напрегнато, сякаш да запамети лицето му; сетне го целуваше или пляскаше по лицето. Накрая, когато всички се оттеглиха за следобеден сън, тя го накара да остане.
— Господарке, но това наистина е опасно — тук и посред бял ден.
— Ти за кого се мислиш, че спориш с мен?
— Само се опитвам да ти спестя неприятностите. Онзи магьосник видя в плочките скандал, нали така?
Този път тя го зашлеви достатъчно силно:
— Ти и твоят скапан магьосник!
Сетне избухна в сълзи. Тъй като не успя да измисли нещо друго, Родри я отнесе, ритаща и протестираща, в спалнята й. След като я люби, заспа в ръцете му толкова дълбоко, че той можа да се измъкне и отиде в собственото си легло в помещенията на робите. Порто се направи, че хърка силно, макар и да беше ясно, че е чакал да види дали Родри ще се прибере. Но младежът вече беше толкова изтощен, че заспа веднага.
Много по-късно го събуди Дисна, която го друсаше и повтаряше, че господарката иска да отиде при нея. Той седна и разтри лицето си със звук, който беше нещо средно между прозявка и стенание.
— Иска да наливаш вино в приемната. Родри, нещо не е наред. Малина е тук.
— Че Малина е тук всеки ден.
— О, зная, но този път е друго. Тревожа се за теб.
Изведнъж той беше напълно буден и на крака, без всъщност да си е дал сметка. Дисна го гледаше със сълзи в очите.
— Само се надявам, че няма да те бият.
— Мислех, че не можеш да ме понасяш.
— Мъже! Мъже от островите, мъже варвари — всички сте слепи!
Тя побягна от стаята, изтрополи надолу по стълбището.
Обхванат от студена паника, Родри се втурна в кухнята да вземе подноса с чаши и виното. Когато влезе в приемната, намери Алейна и Малина да седят до ниската масичка — една срещу друга и леко пребледнели. Той сложи подноса и понечи да се оттегли заднишком, но Малина посочи с властен жест към една възглавница.
— Седни, момче. Това те засяга.
Погледна към господарката си, но тя не му обърна внимание и той седна.
— Много добре — Малина се обърна към Алейна. — Виждаш ли какво имам предвид, мила? Всичко излиза извън контрол, ако някакъв пътуващ изпълнител чува всичко, което има да се чуе, не другаде, а на пазарния площад.
— Откъде знаеш, може да лъже.
— А защо ще лъже?
Алейна се поколеба, извръщайки се да погледне Родри, сетне отново се обърна към Малина, чиито очи проблеснаха като на кадвридок, когато отдава жестоки заповеди.
— Разбираш го, нали? Е, ще направиш ли нещо почтено — да го продадеш обратно на семейството му или не? Неговият брат наистина е дошъл много отдалеч да го търси.
— Не ме интересува. Робът е мой и никой не може да ме накара да го продам.
— Говоря за морал, а не за законност.
Родри се вцепени от изненада. Неговият брат ли? В този момент той смътно си спомни, че в онзи свой предишен живот е имал няколко братя. Трябва да е бил един от тях, но не можеше да си спомни достатъчно. Малина се обърна към него.
— Е, момче, нали ти е брат?