— Да, господарке.
— Сега слушай, Алейна, скъпа моя, просто няма какво друго да правиш, освен да го продадеш. Освен всичко кой почтен мъж би се оженил за теб, ако клюките тръгнат навсякъде?
— Не ме интересува! Тогава въобще няма да се омъжвам. Във всеки случай харесвам роба си повече, отколкото глупавите островни мъже.
— Достатъчно ли го харесваш, за да имаш дете от него? Колко ужасно би било! Бедното същество по всяка вероятност ще има сини очи и това ще бъде достатъчно доказателство за всекиго. Искаш ли да видиш Родри, бичуван до смърт на пазарния площад, а детето му продадено?
— Тогава ще го направя свободен. Ако е свободен човек, никой нищо не би могъл да ни направи, а щом гадните, проклети, злобни хора искат да приказват зад гърба ми, нека!
— Това е чудесно, само дето приемаш за дадено, че той ще пожелае да остане.
Алейна се извърна и го погледна с ясен въпрос в очите и полуотворените устни. Родри онемя. Каквото и да кажеше, щеше да е погрешно. Мълчанието обаче беше повече от ясно — то каза всичко. Алейна зарови лице в ръцете си и захлипа.
— Не смятам така — гласът на Малина беше непоколебим и леден. — Бременна ли си вече?
— Съмнявам се — вече по-скоро подсмърчаше, отколкото да хлипа. — Ще зная със сигурност след два-три дни.
— Е, ако си, то има разумен начин да се оправи проблемът и ти ще го направиш.
Алейна кимна безмълвно.
— И ще продадеш Родри обратно на брат му, ще го направиш още тази вечер.
— Не искам да го продавам. Ще го подаря на проклетия му брат. Не искам и един глупав зотар за него.
— Много добре. Родри, извикай Порто и му кажи да донесе хартия и мастило. Ще напиша документа за дарението веднага и ще накарам господарката ти да го подпише.
Родри побягна от стаята, а сърцето му блъскаше възбудено, но не толкова пред перспективата да бъде свободен. Най-сетне щеше да научи истината за себе си. И тогава изведнъж изпита страх, питайки се каква ли може да е тази истина.
— Вече почти се стъмни — обади се Джил. — Скапаното съобщение би трябвало скоро да дойде.
— Не бих нарекъл залеза „почти се стъмни“, о, чапло моя неспокойна, но наистина мога да разбера защо в теб кипи нетърпение — охо! Чувам как по коридора разцъфтяват стъпки.
Работата се състоеше в това, че сега Джил се почувства парализирана. Придвижвайки се по-бързо, отколкото някога го беше виждала, Саламандър скочи от дивана, втурна се към вратата и я разтвори тъкмо когато някой почука на нея. Там стоеше Родри, преметнал омотаните си завивки през рамо, с кутия за писма в ръка. От своето място, приседнала върху перваза на прозореца, Джил го гледаше, едва ли не алчно, едва ли не изплашена, че е извикала образа му на упражнение по визуализация. Родри погледна към нея, сетне се озърна из стаята с объркан от нервно изтощение поглед.
— Значи тя е готова да те продаде? — попита Саламандър.
— Не е, но ме подарява — Родри подаде писмата. — Странно нещо е да си собственост на собствения брат.
— О, богове! Значи ти знаеш?
— Жените са го забелязали, а когато се погледнах в огледалото, им повярвах. — Родри се усмихна с болезнена самоирония. — Не мога да лъжа, че те помня, но в живота си не съм бил по-щастлив да видя роднини. Така поне предполагам. Не мога и в това да се закълна, дори ако ще ми струва живота. Слушай, знаеш ли какво се е случило с мен?
— Може би по-добре от теб, братко мой. О, богове, колко съм щастлив да те видя свободен!
Когато, едва ли не разплакан, Саламандър го сграбчи за ръката и го дръпна силом в стаята, Родри хвърли завивките на пода, сетне изведнъж вдигна поглед и се усмихна на Джил. Усмихваше се, сякаш призрак на някогашното му аз, но, макар и само сянка, тя беше хвърлена от познато слънце.
— А не се ли предполага, че трябва да се втурнем в прегръдките си и да заговорим един през друг, като в разказите на гертдин, любов моя? Струва ми се дяволски скучно да влезна ей така и да подам документа за свобода!
Тя се засмя и почувства как в съзнанието й се пречупи някаква мъничка грозна магия. Изсули се от перваза и влетя в отворените обятия на Родри. Прегръдката му беше толкова позната — как я притисна, а ръцете му започнаха да се движат по гърба й. Понечи да крещи и вие от смях, като истерично дете. Вместо това го целуна и усети неговите устни като докосване до стар приятел, когото отдавна не беше виждала. Сетне усети нещо мокро по лицето си, вдигна поглед и видя неговите сълзи.