— Охо, наистина ли? — рече Джил. — Значи тези архонти все пак стават за нещо, така ли?
— Ще видиш, яребичке дребна, преимуществата на цивилизования начин на живот. Имаме силни доказателства, защото разполагам с първоначалния договор за продажба, който изглежда подправен, поне за моите очи на елф. Помниш ли как посетихме прекрасния Бриндемо в личните му покои? Зърнах документа в ъгъла на писалището и го отмъкнах, докато ти разговаряше със сина му — искам да кажа, договора за продажба, а не писалището, което е твърде голямо, за да го скрие дори изпечен магьосник като мен.
— Ама че цивилизован начин на живот!
— Има една дреболия — намеси се Родри, без да се усмихва. — Заклел съм се да му прережа гърлото и ще спазя този обет, дори да ми струва живота. Разбираш ли? Гуербрет или не, няма да напусна Бардек, докато не го видя да умира, дори после хората на архонта да ме мъчат до смърт. Ей Богу, това е цена, която съм се заклел да платя.
В стаята настана дълбока тишина. Накрая Саламандър въздъхна.
— Знаеш ли, любими мой братко, може спокойно да ти се удаде възможността да го убиеш, преди да сме стигнали Пастедион, ако гадният ни скапан късмет е същият и враговете ни настигнат по пътя. Ако не, ще се постараем първо да стигнем на сигурно място, а сетне да убиваме Барума. Съгласен ли си?
Родри се усмихна, устните му се извиха горчиво и грозно, но нищо не рече. Джил реши, че няма смисъл да спори с него, поне за момента.
— Ще направим най-добре да отидем дотам по обиколен път — обади се тя. — Колкото по-дълго се правим на пътуващи магьосници, толкова по-добре.
— Права си, бухалчето ми. Първо ще тръгнем обратно към брега и ще показваме чудесата си из пристанищните градове на север. Знаеш ли, сякаш започвам да свиквам със занаята на магьосника. Идват ми всевъзможни нови идеи за представление.
Великият магьосник и прясно набъбналият му екип имаха вече един ден път зад гърба си, когато вестта най-накрая стигна до пазара на Вилинт: при една от внезапните си прищевки вдовицата Алейна продала красивия си роб варварин на Крисело за бъдещите му представления. Естествено, трябва да й е предложил огромна сума пари, значи — както всички подозираха — изпълнителят е богат като архонт. Местните клюкарки бяха възмутени, защото виждаха как вкусният им скандал съвсем се е провалил; положително Алейна не би го продала, ако, както се говореше, има интимна връзка с момчето. Гуин и Пирало бяха не по-малко раздразнени, когато научиха тази новина, разбира се, по свои собствени съображения.
— Колко лошо стана, че не побърза — рече Гуин с далеч не мила усмивка. — Ако беше направил своя ход още щом го намерих, можехме да сме го купили ние.
— Дръж си гадния език! Ще ги настигнем по пътя, а ако този глупав жонгльор не го продаде миром, ще умре.
— Охо? И сигурно ще ми посочиш накъде са тръгнали, така ли?
Пирало понечи да каже нещо, сетне се изправи с целия си ръст.
— Разбира се! Но имам нужда от спокойствие, за да работя. Ти и останалите да не сте се мярнали около мен, докато свърша.
Гуин го гледаше как гордо се отдалечава и бе убеден, че Пирало ще ги поведе в грешна посока. И откри с изненада, че се радва на това.
Част втора
Девери/Бардек
Зима, 1063
Извън голямата зала на гуербрет Блейн валеше и снегът се спускаше от тъмното небе, досущ дебели въжета, които вятърът поклащаше. Светлината на хиляда свещи проблясваше върху сребърните чаши за медовина и обсипаните със скъпоценни камъни ножове за маса. Огньовете в двете големи огнища пламтяха буйно; в надпревара с вятъра отвън из огромното помещение отекваха приказки и смях. Стотина благородници пируваха на дълги маси, а встрани воините от техните ескорти и собственият боен отряд на Блейн хапваха същата изискана храна. В най-краткия ден на годината, който всъщност не беше истински празник, като например Самейн или Белтейн, лорд Блейн винаги даваше голямо пиршество в чест на слънцето просто защото така бе правил преди него баща му. От своя страна последният бе възприел идеята от съпругата си Грейка, сестра на Ловиан; като момичета двете бяха живели на елдидската граница, където възприели поредица странни обичаи от онези, които наричаха Западняците.