От време на време Блейн поглеждаше надясно, където съпругата му стоеше начело на своята маса. Безпокоеше се за нея, тъй като бременността на Канифа ясно се забелязваше. Но тя бъбреше с гостенките и се смееше като момиче, съвсем отпусната и очевидно изненадана колко добре върви всичко, сякаш не бе прекарала безумни дни в планиране на подробностите за пиршеството с шамбелана, управителя и главната готвачка. Освен това, за да е сигурна, че пиенето ще е също така добро, както и печеното, Канифа нае временен персонал в лицето на пивоварката Тудила. За голяма изненада на всички, два дни преди празненството снегът внезапно спря, така че Тудила и съпругът й триумфално докараха в града натоварената с бурета каруца.
В момента майсторката надзираваше няколко от тези, вече добре настанени в извивката на стената бурета, отгребваше половиница след половиница и ги даваше да се разнасят. Блейн псуваше наум изящно изтъканата мрежа от благороднически привилегии, които го караха да седи в своя край на залата; много му се искаше да поговори с нея, но колкото и да кипеше, нямаше какво друго да направи, освен да изчака.
След като сервираха меденките и последните ябълки за годината, бардът засвири, представяйки новосъздадена декламация в чест на Блейн. Гостите седяха, все още смълчани от преяждане, после се разбъбриха и той премина към добре известния разказ как крал Бран основава Свещения град, а накрая, когато шумът съвсем нарасна, се отказа напълно от поезията, махна с ръка и при него дойдоха свирач на арфа, друг — на рог, и чирак с мъничък мек барабан. Когато засвириха, слуги и благородници се втурнаха да преместят масите до стените и отвориха място за танците.
В бъркотията Блейн най-сетне успя да се измъкне от гостите и намери майсторката на бирата. Тя надзираваше група пажове, които караха с количка следващото буре.
— Не го тръскайте толкова много, момчета — нареждаше Тудила. — Та то едва е имало време да се умири след пътуването дотук. Внимавайте, внимавайте!
Наложи се Блейн да изчака, докато пълното буре не застана до празните си събратя. Ведин го отвори и зае за известно време поста на съпругата си. Гуербретът и майсторката на деомера тръгнаха заедно по задния коридор, който обикаляше голямата зала, и се прикътаха в една уединена, макар и хладна от теченията, ниша. На тръгване Тудила беше грабнала охлузената си стара наметка, но Блейн трепереше и се опитваше с воля да не обръща внимание на студа.
— Има ли някакви вести, добра жено?
— От Бардек никакви и няма да има до пролетта, Ваша светлост. Но Невин казва, че в Елдид е неспокойно.
— Не се и съмнявам. О, Богове, как искам да зная, че Родри е жив!
— Ваша светлост, с цялото си сърце вярвам, че ако Родри беше мъртъв, Невин щеше да разбере. Същото смята и самият той — тя му се усмихна окуражително с почти беззъбата си уста. — Въпросът е какво ще стане, когато нашата Джил го доведе у дома? Ние може да сме убедени, че Родри е жив, но повечето хора в Елдид вече са го погребали. Мъжете, които желаят да получат неговия ран, харчат много пари, за да осъществят кроежите си. Как ли ще приемат истинския наследник, когато той изведнъж пристигне да вземе онова, което си е негово?
— Без съмнение зле, плъховете му гадни! Какво трябва да направя, дали да тръгна с войската си за Елдид, щом се оправи времето?
— Може би така ще е най-добре, Ваша светлост, но пък и може да е прекалено рано. Кой знае кога ще се върнат през Южното море? Не ми е удобно да ви моля да зарежете своите дела заради делата на братовчед си.
— Е, ако залогът беше само наследството на Родри, може би щях да мърморя, но не е така. Виж какво, ако в Елдид се стигне до открита война, Върховният крал ще бъде принуден да се намеси. А какво ще стане, ако Негово величество бъде убит, ранен или нещо такова? Или какво ще стане, ако войната се проточи с години и започне да обезкървява кралството? Аз съм първо и преди всичко човек на краля, добра жено. Затова нека се поставя на ваше разположение.
— Всички ще сме благодарни, ако го направите, Ваша светлост — тя приклекна с изненадваща грация. — Освен това лорд Мадок ще се радва, ако се отбиете и побъбрите с него, след като Дън Девери ви е повече или по-малко на път.
— Не ми е чак толкова на път, но той ще ме види, още щом пътищата станат проходими — Блейн замълча, осенен от внезапна мисъл. — Надявах се да съм тук, когато дойде време съпругата ми да ражда.