— О, ще си бъдете, Ваша светлост. Синът, който носи, ще дойде две седмици по-рано, но въпреки това — напълно здрав; тя ще го роди лесно, защото няма да е много едър.
— Е, чудесно. Аз… я слушай, откъде знаеш… да не се шегуваш с мен?
— Ни най-малко, Ваша светлост. Аз самата се притесних за лейди Канифа, затова попитах Дивите. Те знаят за тези неща — не ми е известно как, но ги знаят. Повярвайте ми.
Колкото и да не му се щеше, Блейн трябваше да признае, че наистина й вярва.
По същото време на другия край на кралството, в Елдид, при това чак на северната граница на гуербретството, имаше съвсем различна сбирка. Тиерин Дарил от Тренрид, владение на могъщия Мечи клан, седеше на масата с двама верни приятели, Гуарик от Дън Гамил, по-малък брат на гуербрет Савил от Каминуейн, и Талид от Белглейд. С тях беше и човек от Бардек, който твърдеше, че името му било Алянтано, но желаел да е известен в Девери като Алян, за да им е лесно да го произнасят. Толкова важен беше разговорът на тази вечеря, че Ама, съпругата на Дарил, приемаше жените отделно. Тъй като жената на Талид бе останала у дома, а Алян твърдеше, че няма своя, Ама домакинстваше на много интимна вечеря, защото в нея участваха само тя, слугините и Вода, съпругата на Гуарик и нейна по-голяма сестра. Вода беше загладена блондинка, една от онези жени със заспал поглед и чувствена притъпеност, зад които се крие будно, даже кипящо съзнание. Тя бе един от основните организатори на кликата, която подтикваше съпруга й към завладяване на Аберуин, но, за да бъдем справедливи, мотивите й отиваха далеч отвъд дребното желание да харчи събраните данъци за бардекска коприна. Майка им Линед беше живяла отвратителен живот, пълзейки из коридорите и стаите на Дън Аберуин, като често пренебрегваната любовница на гуербрет Тингир и далеч по-немощна съперница на лейди Ловиан. Линед беше мъртва (безмилостните клюкари се шегуваха, че е умряла, за да се отърве колкото от лорда, толкова и от съпругата му), но сестрите си спомняха много добре дните, прекарани от тях в двора.
— Ловиан винаги беше толкова мила — отбеляза Вода, когато сервираха печения глигански бут. — Според мен по-лошо от нейната милост нямаше.
— Особено след като мама умря — Ама взе нож с дълго острие и го подметна рязко с върха нагоре. — Да режа ли?
Когато остатъкът от глигана се появи върху масата на мъжете, шамбеланът го наряза, напълни и поднесе едно плато на гостите, след което седна начело на масата за служители благородници, недалеч от почетната. Мъжете около лорд Дарил се хранеха мрачно, почти без да усетят вкуса на храната, и продължаваха да разговарят.
— Работата е там — рече Дарил, — че не можем да съберем достатъчно войска, за да завземем Аберуин. Тук, на север, няма достатъчно мъже и коне.
— Ако се стигне до война — подхвърли Талид и сам се чу колко нервно звучи.
— Е, разбира се, ако се стигне — Дарил му се ухили и избърса мустаци с опакото на ръката си. — Нещо не е наред ли, Тал? Ти беше човекът, който вдигна дивеча от бърлогата. Сега какво, взел си да се притесняваш посред лов ли?
— Никога не съм си представял, че ще въоръжаваме тълпа скапани селяни да се бият вместо нас — Талид хвърли убийствен поглед към Алян, но в отговор очите на бардекеца останаха безизразни и невъзмутими. — Това не ми харесва.
— Милорди — Алян се изправи и надвисна над тях. Кожата му лъщеше, синкавочерна на светлината на огъня. — Аз не съм благородник, а само един от служителите на Мечия клан. Позволете ми да ви оставя, за да обсъждате проблемите си насаме.
Дарил се поколеба, сетне даде знак на един слуга да пренесе тарелката и чашката на бардекеца на масата на шамбелана.
— Доволен ли си, Талид? — рече Гуарик и леко подсмъркна. Беше много настинал, затова неясните му сиви очи и дългият като на див заек нос бяха доста влажни.
— Даро, не съм имал намерение да оскърбявам твоя човек, но не се отказвам от онова, което казах. Не ми харесва идеята да въоръжавам глутница голтаци с дълги копия и да ги уча да се бият като проклети островитяни.
— Добре де, в противен случай каква друга надежда имаме? Нямаш голям успех в усилията си да привлечеш съюзници от юг.
— Това е така, но все още е рано, много рано. Ако наесен в Аберуин няма гуербрет, ще видиш как ставаме повече.
— Може и да е така — Гуарик подсмъркна. — Но виж, Тал, не придобивай толкова опечален вид. Ако съм единственият сериозен кандидат, много е вероятно Съветът на избирателите да уреди въпроса спокойно и миролюбиво.