— Съветът има пълното право да те отхвърли и призове други кандидати.
— В такъв случай би ли приел гласуването на Съвета? — сопна се Дарил. — Ами ако той е срещу нас?
— Ще го приема, а те съветвам, приятелю, и ти да го направиш. Не зная какво означава за теб придобиването на тази територия, но…
— Гуербретите я държат без право! — Дарил тропна с юмрук по масата и половиниците подскочиха.
— И това продължава вече стотици години — отвърна Талид. — Така че честта на клана ти няма да се срине, ако я подържат още някоя и друга.
— Така ли? Не чувам да говориш толкова спокойно, когато става дума за Дън Брудлин.
Талид усети как лицето му пламна от яд, но успя да се овладее:
— Имам намерение да се придържам към резултата от гласуването на избирателите, дори и да ми струва онова, което по право би трябвало да ми принадлежи.
— И то само заради моите копиеносци, така ли?
Вместо да отговори, Талид шумно въздъхна и отпи дълга глътка от половиницата, за да си успокои нервите. Гуарик издуха носа си силно в някакво парче плат.
— Онова, което не мога да разбера — обади се кандидатът за гуербрет, — е защо се караме по този начин помежду си. Сякаш съвсем изведнъж ни прихвана, като този проклет катар.
— Прав си — рече Талид. — Извини ме, Даро. Напоследък съм нервен като котка край огън от смолисти дърва.
— Аз също — Дарил се замисли над проблема, леко намръщен. — И аз ти се извинявам, Тал.
— Няма смисъл да се караме за това кой жокей да наемем, преди да има надбягване с коне — продължи Гуарик. — Зная, че и двамата много ви се иска да ме видите на гуербретския стол, а тези дни жена ми почти не приказва за друго, но аз не съм убеден, че Родри Мелуейд е мъртъв.
— Съвсем сигурно е мъртъв — Дарил говореше със спокойна убеденост, а очите му се отклониха към другата маса, където Алян се шегуваше с барда. — Преди да тръгне от Бардек, Алян е чул за това. Родри е засегнал някакъв могъщ човек на островите, а там имат начини да отстраняват хората, които са ги засегнали. Имало някаква платена гилдия или поне така аз разбрах.
— Скапани варвари — промърмори Талид.
— Може и да е така, но понякога върши работа — отвърна Дарил. — Във всеки случай Алян дойде тук преди всичко защото Родри Мелуейд е мъртъв. Когато враговете го прокудили, бардекецът дошъл в Аберуин, защото предположил, че ще има някой и друг лорд, който да се нуждае от услугите на истински военен. Имал стари връзки и един от търговците го изпрати на мен, нещо като услуга и за двама ни.
— Да, бе, истински военен! Паплач — да набучва благородници на шиш като прасета — това ли наричаш истински военен?
— Дръжте си езиците! — Гласът на Гуарик изплющя заповеднически. — Във всеки случай нищо няма да стане в продължение на месеци. Независимо дали Родри е жив, или мъртъв, в кралската прокламация се казва, че има година и един ден да се върне за наследството си, а дотогава Съветът няма дори да се събере.
— Ама наистина, той има нахалството, имам предвид краля, да се бърка в делата на Съвета! — очите на Дарил потъмняха. — От стотици години съществува споразумение, в което се казва, че кралят ще направи добре да не се пъха с алчните си лапи, където не му е работа! Ха, как няма да се дразниш? И колко закони досега бяха изкривени заради проклетите Мелуейдовци? Кралят винаги ги е фаворизирал.
Талид не можа да си спомни такива случаи повече от деветдесет и девет години, но нищо не каза. С Дарил не можеше да се разговаря смислено, започнеше ли веднъж да предъвква древните несправедливости по отношение на неговия клан. Тази вечер, докато пиеха мълчаливо, Талид усети как в съзнанието му започва да изплува една грозна истина. Че когато тръгна да снове насам-натам, за да опипва недоволството срещу Мелуейдовци само и само защото не можа да понесе това, че за собственик на Дън Брудлин определиха другиго, е вдигнал далеч повече пушилка, отколкото бе имал намерение, и че тя е достатъчно гъста, за да ги задуши всички.
Освен това установи, че наблюдава Алян с неговите изискани маниери, лекотата, с която се шегуваше, пълното отсъствие на преструвки, и се запита защо този човек така силно го дразни. В собствената си страна бардекецът беше командвал полкове, но разбираше, че сега е само нищо повече от нает инструктор. Той зависеше, както и мнозина други, прокудени преди него, от милостта на някой благороден лорд, склонен да го използва за нещо. Талид трябваше да признае пред себе си, че дори когато става дума за подготовка на копиеносци, Дарил едва ли е първият отчаян лорд, увеличавал броя на бойците по този начин, не разполагайки с достатъчно конници да защити каузата си. Веднъж отминали извънредните обстоятелства, копиеносците обикновено се разпускаха и благородниците се връщаха към традиционния почтен начин да решават свадите си, възседнали коне и застанали лице срещу лице.