Докато се отдалечаваше, забързана към вратата, видя как две от слугините при буретата с бира гледат Кълин с нескрит копнеж. Тъй като хубавичката руса Нона и Дегуа, момиче с остри черти, можеха да й бъдат дъщери, тя спря и ги сгълча:
— Ако бях на ваше място, нямаше да зяпам по бойния отряд. Щях да си гледам работата, преди някой да каже на готвачката, че сте тръгнали на лов за опасен дивеч.
— О, много ви моля, госпожо Тева, не й казвайте. — Нона си придаде най-привлекателния израз, на който беше способна. — Трябва да признаете, че е наистина великолепен. Вижте как ви защити.
— Честно да си кажа, направо ме е страх от него, а освен това е прекалено стар за теб. Сега вървете обратно в кухненската барака.
Когато стигна в кухнята, тя веднага каза на готвачката за момичетата. Бейна също беше забелязала тяхното увлечение по капитана.
— Говорила съм за това с малките пачаври. Но по-добре той, отколкото някой от младите му безделници. Кълин е почтен по отношение на жените, ако беше някой друг, вече щяха да са надули корема.
— Смяташ ли капитана за почтен човек?
— Да. А ти не го ли смяташ?
— Не съм сигурна. Ето че от месеци насам едва ли не всеки ден прекарвам известно време с него, а имам чувството, че почти не го познавам. В слънчеви дни, когато излизаме с Рода, той идва с нас и трябва да знаеш, че рядко казва две свързани думи, освен ако няма да ми съобщи нещо за сина ми. Или пък се случва, като напуснем женските покои, той просто да изниква отнякъде, да се увери дали всичко е наред. Движи се толкова тихо за едър човек като него, че наистина може да ти изкара ума, когато не го очакваш.
— Съвсем добре те разбирам. А детето как го приема?
— Твърде добре. Трябва да ти кажа, че не си разиграва коня, когато капитанът е наоколо. Започне ли да става неспокойна, той й хвърля един от мрачните си погледи и тя отново се превръща в кротко агънце. А въпреки това никога няма нещо против той да идва с нас.
— Е, та той е отгледал собствена дъщеря, нали. Жена му е умряла много млада, или поне така съм чувала.
— Така ли? Направо ме изненадваш! Не бих помислила, че може да е такъв човек. Сега момичето му женено ли е?
— Онази, която пътува с младия Родри.
— О! Не съм знаела.
— И не си представям как бедното момиче е в състояние да обикаля с него по този начин.
— Наистина ужасно! Но се надявам, че скоро ще намерят момчето. Бедната ни лейди Ловиан се съсипва от тревоги по него.
— Да, така е. Мен ако питаш, Родри винаги е бил разглезено зверче. Виж как първо е прелъстил майката на Рода, а сетне бедната Джил! Но правичката да ти кажа, предпочитам на гуербретския стол да седне той, вместо някой натрапник, който дори не е Мелуейд. Майка ми беше главна готвачка тук преди мен, и нейната майка преди нея, така че ние винаги сме служили на Мелуейдовци. Не бих искала друг клан вместо тях. Ами ако са стиснати или с лош характер? Човек никога не знае какъв може да е един благородник.
Около час по-късно Невин се появи на вратата на кухнята, а Рода и капитанът го следваха.
— Трябва да отида да помогна на тиеринката, Тева — съобщи старецът. — Но Рода далеч не е готова за следобедния си сън.
— Значи ще трябва да се поразходим. Виждам, че с вас е нашият телохранител.
Кълин й се усмихна кисело. Тя много се изненада, като осъзна колко различно гледа на него сега, след онова, което й разказа готвачката. По някакъв начин, като знаеше, че капитанът има дъщеря, той се превърна в човешко същество. „А за какво съм го смятала преди? — запита се с известно раздразнение. — За някой демон от ада ли?“
Поведоха със себе си и четиригодишния син на главния коняр, взеха кожена топка и две криви пръчки, които вършеха работа за нещо като игра на хокей. Докато децата тичаха насам-натам и удряха по топката, Тевила и Кълин приседнаха на ниската каменна стена и ги загледаха. По това време на годината ливадата беше все още зелена, но имаше печален и измършавял вид, а западният ветрец караше Тевила да потръпва под вълнената си наметка. Когато погледна на юг, видя как на хоризонта се събират облаци, готови да атакуват дъна.
— Градинарят ми каза, че според него тази вечер ще имаме неприятна слана или дори малко снежец. Казва, че признаците са налице.
— Така ли? Това ще е дяволски неприятно — изведнъж той се разсмя. — Да ме чуе човек само. Размекнал съм се и разглезил, откакто живея отново на брега. Няколкото превалявания от сняг, които имаме тук, са нищо в сравнение, да речем, с Кергоней.