— Няма причина да смятаме, че нашите врагове са непременно бардекци.
— Разбирам, че е така, но нали все отнякъде трябва да започнем?
По това не можеше да има спор. На сутринта, след като приливът на огъня протичаше достатъчно чист и силен, за да се противопостави на който и да е майстор на тъмния деомер, Илейно напусна дъна. Докато го чакаше, Невин отиде в кулата да види своя пациент затворник.
По това време Перин се беше повъзстановил, макар и далеч да не се чувстваше добре. В онези дни лечението на охтиката беше тънка работа. Невин го караше да прекарва по цял ден в леглото, а по-голямата част от нощта — опитвайки да укрепи дробовете му — завит в кожи на покрива, за да диша мразовития въздух. Макар и лечението да протичаше великолепно отчасти благодарение на неестествено голямата жизненост на Перин, все пак Невин го следеше отблизо. Освен това твърде много се боеше от неблагоприятни обрати, за да рискува повече магични опити да открие същинската природа на този човек. Точно в този следобед, когато влезе в стаята му, първото нещо, от което се оплака Перин, беше, че се чувства неспокоен.
— Просто не мога вече да спя, милорд. Това е, защото съм непрекъснато вътре. Започвам да полудявам, истина ви казвам.
— По-добре луд, отколкото мъртъв. Имал съм случаи, когато охтиката пламва отново, след като е изглеждала излекувана от седмици вече.
Перин въздъхна и се тръшна обратно върху купчината възглавници, загледан в тавана.
— Ъ, а, ами такова, искам да ви кажа, че се чудя нещо. Защо се стараете толкова упорито да ме спасите, ако така и така ще увисна на въжето? Или трябва да се оправя само за да може Кълин от Кермор да ме накълца на парченца? Него няма да успея да победя, независимо дали съм здрав или болен, затова би могъл да си свърши кълцането тук и сега.
— О, я стига, не бъди толкова мрачен.
— Мрачен ли? Та нали вие бяхте онзи, който нареди да ме заловят и заключат тук.
— Да, аз го направих. Но колкото повече те изучавам, толкова повече се убеждавам, че не си престъпник — поне що се отнася до Джил. От друга страна, наистина е трябвало да помислиш, преди да откраднеш всички тези коне. Да крадеш е нещо лошо.
— Точно същото ми казваше и Джил — Перин придоби напълно объркан вид. — Обаче ъ, да де, тя така и не можа да обясни защо.
— Така ли? Има много причини, но помисли само за една от тях, момче. Когато откраднеш нечий кон, може да отнемеш на човека нещо, от което той наистина да има нужда един ден.
— Но аз съм ги вземал само от лордове, които имаха по много.
— Точно така, но откъде можеш да знаеш какво биха могли да им донесат бъдещето и техният Уирд? Възможно е да дойде ден, когато конят, който си отнел, да е последното останало нещо и той да загине в битка, защото не разполага с него, а от тази смърт да произтекат огромни и неподдаващи се на ничий контрол последици. Трябва обаче да призная, че всичко това сигурно звучи прекалено теоретично, но човек никога не знае. В това се състои ключът — че човек никога не знае.
Перин не остана убеден.
— Ще дам един пример, който трябва да ти е достатъчно близък. Помисли за Джил и Родри. Когато си му я отнел, дори не си знаел, че той е наследникът на Аберуин, нали? Ако не беше преследвал през всичкото това време из дивотията на Кергоней вас двамата с Джил, неговите врагове трудно щяха да го отвлекат. Сещаш ли се, че може би Джил щеше да ги спре? Тя е дарена с деомер, а освен това Дивите можеха да я предупредят или тя сама щеше да усети опасността. Във всеки случай би могла да помоли за помощ — мен или Саламандър, или просто чичо ти, а и някой друг местен лорд.
Перин скочи и се изпъна на леглото, а лицето му пребледня.
— Милорд, чух пазачите да си приказват. Казаха, че щяло да има война, защото Родри го няма.
— Съвършено са прави.
— Но благородниците в тази част на кралството се бият на коне. Ако има война, ще бъдат избити цели табуни коне.
— А и хора, бих могъл да добавя.
Но Перин остана глух за допълнението на Невин. Той се загледа в пространството, а очите му се изпълниха със сълзи.
— Всички тези коне — прошепна той. — О, богове, съжалявам!
— Така ли? Тогава ти предлагам да помислиш за онова, което ти казах.
Илейно се върна доста късно след обяда от посещението си в гилдията на морските капитани. Когато го посрещна на стълбите, Невин току-що бе върнал Рода в женската зала след всекидневната им разходка. Лицето на бардекеца беше наистина мрачно.