— Трябва да поговорим насаме.
— Носиш някакви вести, така ли?
— Е, би могло да се каже.
Отидоха в стаята на Невин, той се настани в тапициран стол, но Илейно остана да крачи неспокойно напред-назад, докато говореше.
— Човек, който се наричал Алянтано и твърдял, че произхожда от Ористина, минал през Аберуин и гилдията преди няколко месеца. Зададох редица въпроси и накрая разбрах за кого става дума. Наистина той никога не е бил свързан с тъмния деомер в пълния смисъл на думата, но въпреки това е прогнил като заседнал корабен корпус. Произлиза от град Наралион, истинското му име е Лерано и е известен като Касапина от Прохода на лешоядите.
— Определено чудна титла. Как се е сдобил с нея?
— Ами командвал два полка, които излезли на обикновени учения — преди колко… ами според мен преди около година. Тъй като само най-общо знам клюката, не съм сигурен в подробностите. Всъщност заповядал на сто мобилизирани граждани да минат по въжен мост, за който бил предупреден, че не е сигурен. Мостът се откъснал, всички мъже загинали и той бил — чакай да видя, вие в Девери нямате такива думи, но бил съден на специален маловер от други офицери и намерен за виновен по всевъзможни престъпления. Някои от съдиите настоявали за смъртна присъда, но работата свършила с това, че го прокудили.
— И сега той е тук, така ли?
— Тук е, а когато пристигнал в Аберуин, имал ужасно много суха пара за един изгнаник. Питам се дали някой не му я е дал, да речем, да свърши определена работа. Сега бил на служба при някой си лорд Дарил.
— Да не искаш да кажеш Дарил от Тренрид?
— Този същият.
— А за какво му е на него прокуден бардекски генерал?
— Ами неколцина души от гилдията смятаха, че имал намерение да подготви войска от въоръжени с копия селяни, в случай че се стигне до война. В това има някакъв смисъл.
— Грозна работа. Питам се доколко такава войска би била резултатна срещу обикновените бойни отряди.
Илейно сви рамене и вдигна безпомощно ръце.
— Въпросът беше риторичен, приятелю — каза Невин, широко усмихнат. — Не зная много повече за военните похвати от теб. Според мен ще трябва да разговарям с Кълин.
Когато Невин му зададе въпроса, капитанът имаше готов отговор.
— О, копиеносците ще бъдат съвсем резултатни, ако са добре подготвени. Виж, милорд, аз никога не съм ходил в Бардек, но от онова, което съм чувал, техните копиеносци се упражняват в продължение на месеци преди битката. Носят, разбираш ли, такива едни големи, извити щитове, с формата на страничната част на кожена бутилка, по-дълги, отколкото широки, и вървят в стегнати редици, така че образуват нещо като стена на бойното поле. Докато удържат позицията си, за кавалерията е дяволски трудно да атакува, а точно в това се състоят упражненията. Обикновеният деверийски гражданин ще се обърне и побегне, когато конете започнат да се приближават, но не и бардекците.
— Разбирам. А какво ще стане, щом полетят метателните копия?
— И за това съм чувал. В Бардек не използват метателни копия, но имат стрелци с лъкове, а понякога и стрелци с прашки. Затова когато тези неща започнат да валят, бойците от втората редица вдигат и накланят своите щитове, за да прикрият част от себе си и момчетата отпред, и така до края на строя. По този начин стената от щитове си остава здрава, стига бойците да имат силата да удържат прикритието и тогава ще е доста трудно да бъдат разбити. Наричали това „костенурка“.
— Аха. Предполагам, че стрелците с лък на елфите ще могат да се справят с тях.
— Съмнявам се, милорд. Съмнявам се много, дори и с дългите си лъкове.
Подобно на внезапно паднал сняг, по гърба на Невин пробяга деомерско предупреждение. Стресна го така, че той пропусна напълно следващите думи на Кълин и трябваше да се извини.
— Би ли повторил това, което каза?
— Казах само, че ако ще използваш копиеносци, трябва да ги снабдиш с добри оръжия. Евтините щитове от сурова кожа няма да спрат стоманени остриета. Питам се дали Дарил от Тренрид има достатъчно пари или занаятчии да въоръжи за бардекски стил на бой толкова копиеносци, че да наклони везните.
— Не зная. Но имам злощастното чувство, че има намерение да провери на практика идеята си, ако Родри не се върне скоро.
— Това е така — очите на Кълин станаха странно безизразни, сякаш темата му стана досадна, но Невин го познаваше достатъчно, за да знае, че прикрива някакво дълбоко свое чувство. — Сигурно няма никакви вести от Бардек?