— Няма да имаш тази възможност, защото ти го подарявам. Никога преди не съм разбирал толкова ясно, че два меча са по-добре от един.
Когато Гуин и хората му напуснаха Вилинт, в продължение на няколко дни Пирало ги водил на юг по фалшива следа. Не срещнаха човек, който да е виждал или чувал за магьосника, но краставата жаба продължи да настоява, че е прав. Накрая Гуин му каза, че или ще се върнат обратно, или ще го изпрати право в ада да се срещне с Козоногите още същата вечер. Пирало проклинаше и се ежеше, но в последна сметка даде заповед да потеглят на север. Все пак, тъй като Крисело не пропускаше да дава представления в различните градове по пътя, малкият керван на бардекците догони неговия, стигайки в Албара само няколко часа след варварите.
Когато устроиха лагера си на обществената земя, отделена за пазар, нямаше и следа от магьосника. Всъщност разполагаха почти с целия терен, а търговците, дошли от града да продават стоките си, не само бяха чували за Крисело, но знаеха, че се е настанил в единствения класен хан в града. Докато купуваше припаси, Гуин разбра, че магьосникът е обявил представление същата тази вечер.
— Истинско чудо или поне така съм чувал — забеляза продавачът на плодове. — Прави го с различни благовония и прахове, но е много убедително.
— О, ще дойдем в града да погледаме — каза усмихнат Гуин. — За нищо на света не бих го пропуснал.
Когато отидоха в града да видят представлението, Гуин носеше чифт високи ботуши за езда, които се връзваха с връзки отпред — стил, повлиян, но не и копиран от варварите, скроени широко, така че в тях оставаше достатъчно място за много тънък и тесен стоманен кинжал. Носеше по един във всеки ботуш. Нощта бе хладна и кристално ясна, звездите блестяха, без да трепкат, луната приличаше на сърп от лед. Пазарът беше наполовина пуст, но имаше голямо множество, струпано под терасата, където се очакваше магьосникът Крисело да изпълнява номерата си. Дори вече бяха поставени мангалите му за благовония и червено-златистите драперии. Докато си намерят място, Гуин и Пирало чуха хората възбудено да шептят за представлението. Някои местни търговци, гледали варварите в Пардидион или Ронатон, бяха донесли със себе си описание на „магиите“. Един от тях, тлъст мъж в червена наметка, стоеше вляво от Гуин, а многобройните пръстени по ръцете му святкаха, докато жестикулираше и крещеше на мършава жена, облечена в много пластове богата коприна.
Пирало сръга спътника си в ребрата по начин, който го вбеси, и прошепна на ористински диалект, който хората тук, в Албара, трудно биха разбрали:
— Може би няма да успеем да се доближим до тях в множеството.
— Не би трябвало и да се опитваме тази първа нощ — отговори Гуин по същия начин. — Искам само да ги проследя до хана им, за да видя къде са се настанили.
— Това вероятно е добра идея.
— Само вероятно ли?
— Запомни, че сега аз съм онзи, който взема окончателните решения. Ти си много добър в твоята област, но след случилото се в Деблис…
Пирало дори се усмихна. На Гуин му се стори невероятно, че краставата жаба е толкова глупава да дразни един от най-добрите убийци на острова. Хрумна му, че Майстора на Ястребите изпитва способностите на Пирало, а не само на останалите. Намери мисълта за интригуваща, но не остана време да я доразвие, защото магьосникът и другите двама варвари излязоха на терасата. Когато навалицата се скупчи по-близо и започна да ръкопляска в очакване, Крисело се поклони с предвзет жест, момичето приклекна с усмивката на изпечен изпълнител, а Родри просто стоеше отзад и се мръщеше, сякаш намираше всичко това за унизително. Сърцето на Гуин се скъса, като го видя отново.
— Добре дошли на моето скромно, недостойно представяне на варварски чудеса. Добре дошли, о, вий възвишени жители на Бардек — Крисело се поклони отново, преди да продължи. — Нека кажа първо, че чух някои дебелашки и достойни за презрение клюки, до една клевети, че правя своите магии с химикали, черни жици, прахове, скрито намазани с лепило места и други видове долнопробни и вулгарни трикове, недостойни за вашите великолепни очи. Не, не, не, сто пъти не! Всичко, което ще видите тази вечер, е истинска магия, варварска вещерска магия, учена в дивите планини на Девери.
Когато тълпата се разкиска, Крисело се поклони, усмихвайки се.
— От него струи искреност, нали? — промърмори Пирало. — Този човек е великолепен изпълнител.
Гуин само сви рамене; площадните забавления не означаваха нищо за него. Но когато Крисело посочи със замах към единия мангал, който избухна в кула от златен пламък, Гуин пое дълбоко дъх, не по-малко шумно от останалата публика.