— Сяра — каза дебелият търговец на съпругата си. — Познава се по цвета.
Пирало кимна самодоволно в знак на съгласие, когато другият мангал кипна в жълт дим и червени пламъци. Внезапно магьосникът започна да пее необикновена плачлива песен на някакъв език, който Гуин не можа да познае (предполагаше, че са чисти безсмислици), жонглирайки с вързани копринени шарфове, които се втвърдяваха във въздуха и пляскаха като птичи крила над главата му, преди да се върнат в ръцете му. Този път тлъстият мъж забърбори за споменатите преди това черни жици. Когато песента свърши, шарфовете изчезнаха и Крисело вдигна със замах двете си ръце над главата, така че да сочат към небето.
— Гледайте чудесата на Далечния север!
На десет стъпки над него избухна огромно огненосиньо цвете и за малко остана така, преди да се разпръсне. Зрителите възкликнаха със страхопочитание и се притиснаха един към друг. Гуин усещаше лакътя на тлъстака да го мушка в ребрата и едва овладя желанието да го удари. Магьосникът отново размаха ръце; избухнаха огромни облаци от златисточервен огън. Обаче тълпата не можеше да види как докато сред пламъците разцъфваше цвете след цвете, извираха Диви: силфиди тичаха насам-натам, гномчета танцуваха и се хилеха по цялата сцена, саламандри скачаха сред огньовете и дъждовните дъги, които се виеха около магьосника.
Проблесна светкавица, отекна гръм; тълпата ахкаше и крещеше, а Крисело пееше и скачаше по сцената, играеше с Дивите, докато изпълняваше чудесата си. Когато Гуин срещна погледа на Пирало, краставата жаба изричаше някакви думи; не беше възможно да чуе какви са те, но предполагаше какво казва. Истинска магия. Това не можеше да бъде нищо друго, освен истинска магия. Сред запотената, притискаща се публика той усети как изстива като буца лед. Бяха следили този изпълнител в продължение на седмици и нито веднъж не се бяха запитали кой би могъл да е той. Пред очите им бяха силите на Светлината, който танцуваха, пееха и се правеха на пълни глупаци.
Ярки светлини оцветяваха хорските лица, а Гуин отчаяно се мъчеше да разработи план и съзнанието му препускаше насам-натам подобно плетеницата от златни ветрове из въздуха. Както можеше да се очаква от една презряна крастава жаба, Пирало се тресеше до него.
Внезапно на сцената всичко се смълча, Крисело направи уморен поклон и оповести, че е прекалено изтощен, за да продължава. Със смях и подвиквания множеството забърка в кесии и джобове, за да изпрати дъжд от сребърни монети, които затропаха по сцената. Докато варварското момиче ги събираше, магьосникът стоеше настрана, бършеше си лицето в парче плат и пиеше вода от мях.
— Разбираш ли какво означава това? — изсъска Пирало.
— За какъв ме мислиш, че съм сляп като вонящото стадо около нас ли? Мога да виждам духове не по-зле от теб. Пред този човек трябва да забравиш за своите дребни, жалки магийки. Остави го на мен и хладната стомана.
— Не оскърбявай моята мощ, куче, родено в робство! Впрочем няма да правим нищо, докато не вляза във връзка с Майстора. Още щом се върнем в лагера, ще му се обадя чрез черното огледало и ще докладвам. Може би ще пожелае да дойде лично.
Гуин не каза нищо, но си помисли, че страхливата крастава жаба е може би права.
Виейки от смях, Крисело се върна наперено в средата на сцената и разпери ръце, изпращайки от тях дъжд от сребърни искри. С кратки радостни викове публиката го подканяше, а той изпълни въздуха с оранжеви и сини пушеци като пера, които сияеха отвътре. Гуин се огледа и видя как Родри стои близо до червените завеси в дъното на терасата. Променящата се цветна светлина пречеше да се разгадае изразът му, но той като че ли се усмихваше леко на варварското момиче. Изведнъж Гуин проумя коя трябва да е тя — жена му от Девери, доколкото си спомняше името й, Джил. Тя бе пропътувала всичкото това разстояние, за да намери своя мъж, но щеше да загине, когато Ястребите отново потърсеха жертвата си.
Той наистина не желаеше да мисли за онова, което щеше да се случи с Родри, щом попаднеше в ръцете на Майстора. Не можеше да не си представи, независимо дали щеше да му го предаде сам, или оня щеше лично да го хване. Във всеки случай Гуин също трябваше да участва в мъченията само за да се докаже пред Майстора и гилдията. За един много кратък миг се вцепени от отвращение, сетне внезапно се раздвижи. Изпита чувството, че е застанал до себе си и гледа как собственият му крак се вдига съвсем леко, ръката му съвсем незабелязано посяга и дългата кама се озовава в пръстите му. На сцената Крисело направи тройна дъга, която внезапно се превърна във фигура на дракон. Докато всички наоколо въздишаха и гледаха със зяпнали усти, Гуин вдигна камата и я заби между ребрата на Пирало, направо в сърцето. Измъкна и я прибра в ножницата още преди тънката струйка кръв да се е процедила през туниката на жертвата му.