В скупченото множество Пирало остана прав, с леко отпусната назад глава, сякаш вторачен в дракона, който се гънеше из небето. Гуин отстъпи; тлъстият човек автоматично мръдна встрани да заеме мястото му и, съвършено несъзнателно, да подпре един труп. Убиецът си проправи път назад през зрителите, мърморейки извинения и кимайки угоднически, докато накрая се озова на почти опустелия пазарен площад. Отначало вървеше нехайно; после, когато се озова отново в тъмните улици, се затича, но не прекалено бързо, а така, сякаш бе роб, изпратен да свърши някаква работа. Главният път до обществения терен за лагеруване вървеше все нагоре, така че, когато мина през портите, погледна назад и можа да види далеч зад себе си сияйните цветя на огньовете, подпалени от Крисело.
Веднъж стигнал до пътя, той спря да тича. Вървеше бързо, без да мисли за нищо, докато видя пред себе си лагерния огън на лъжливия им керван. Едва тогава истински осъзна какво е направил. Защо — за него си оставаше по-голяма загадка, отколкото всеки деомер, — но знаеше, че трябва бързо да измисли някаква история.
— Ето те и теб — подвикна Вандар. — Къде е Пирало?
— Мъртъв е. Убих го.
— Какво си направил? — викна Бриноно и скочи на крака.
— Убих го. Всъщност го прободох с кама — Гуин замълча, изпусна продължителна въздишка и разтри лицето си с две ръце. — Кучето лочеше вино на представлението и езикът му се развърза. Вонящите копита на Козоногите да го вземат! Навсякъде из пазара имаше хора на архонта! Ами ако го бяха чули да се хили и хвали, че след като си свършим работата, ще минем под ножа му? Имал намерение да докладва тази вечер на Майстора, а аз знаех, че няма да съобщи нещо хубаво за нас, затова го наръгах.
Те го зяпаха с широко разтворени очи продължително време.
— Вземам един кон и тръгвам сам. Искате ли да ме спрете, или ще посмеете да ме проследите? Да ме догоните, предадете и спечелите някаква слава в гилдията — ако успеете?
— Не говори като малоумен! — сопна се Вандар. — И заспал да си, можеш да убиеш и двама ни.
— Въпросът е защо все още сме живи — обади се Бриноно. — Носиш две ками.
Гуин се засмя, но остана нащрек.
— Ако искате да се присъедините към моя план, бих могъл да се възползвам от помощта ви. Тримата можем да пленим Родри по пътя и да сключим истинска сделка.
— Как? — попита Вандар. — Не виждам как Майстора ще се унизи да разговаря с предатели.
— Кой говори за него? В Братството няма само една фракция, нали така?
— Разбира се, че има не една, а са много — Бриноно се разсмя, а смехът му прозвуча като острия лай на подплашена лисица. — Добре, тръгвам с теб.
— И аз — съгласи се Вандар. — А ти знаеш защо можеш да ни имаш доверие. Защото нямаме никакъв друг избор, нали? Ако не намерим някой, който да ни приеме, каквото и да правим, ще умрем бавно в ръцете на гилдията.
— Съвършено си прав — Гуин усети, че се усмихва, почувства се замаян, сякаш беше пиян. — И да се молим на всички демони в Ада, че ще успея да измисля някакъв хитър начин да влезем във връзка с враговете на Майстора на Ястребите, или Козоногите скоро ще похапват с душите ни за вечеря.
Работейки колкото се може по-бързо, те събраха багажа, навързаха заедно добитъка и още същата нощ се насочиха на север от Албара, преди хората на архонта да са разпознали трупа на Пирало и потърсили така наречените му слуги.
Тъй като единственият път през града вървеше от изток на запад, а Крисело беше дошъл от изток, Гуин се досещаше какъв маршрут ще избере магьосникът. Беше за първи път в тази част на острова, но не се съмняваше, че рано или късно ще намери добро място за засада. Разбира се, като знаеше вече, че Крисело е точно онова, за което претендираше — истински магьосник, — трябваше да роди някакъв хитър план. Не можеше просто да изскочи насред пътя и изкрещи срещу един майстор на деомера: „Да не сте мръднали! Предайте се!“
Колкото до това какво ще прави, след като веднъж е хванал Родри, е, щеше да измисли някаква сделка, която да защити не само тях, но и пленника им. Хрумна му също така, че може да не се наложи да търсят други фракции в Тъмното братство. Защото най-вероятно те вече ги търсеха.