— Време е да решиш. Ако си останеш Ястреб, съвсем сигурно ще умреш. Ела на наша страна и дай дума за това, а аз ще помоля гуербрета да ти пощади живота.
Гуин се разтрепери толкова силно, че острието одраска кожата му. Родри отмести леко меча, сетне я изгледа с поглед, който показваше, че може би я разбира по-добре, отколкото тя самата себе си. Саламандър нищо не каза, но по напрежението, което излъчваше позата му — едва ли не като на боец, — тя проумя, че тук залогът е много по-голям. Даде си сметка, че ако не друго, то ставаше въпрос за душата на един човек и при тази мисъл потръпна.
Изведнъж Родри свали меча, погледна старата кръв върху него и се наведе да изтрие острието върху туниката на мъртвеца. Прибра го и произведеният при това звук отекна като шамар в стаилото дъх помещение. Застанал там в калните си дрехи, небръснат и мокър, загубил половината от паметта си и с пречупен живот, тя го видя внезапно като гуербрет, владетелят, който щеше да бъде — не, какъвто вече беше въпреки всичко. Тогава разбра съвсем сигурно, че Рийс е мъртъв и че Уирдът е взел заровете, за да ги хвърли отново.
— Няма да те убия, Гуин — каза той. — Можеш да дойдеш с нас като пленник или като мой човек. Какво избираш?
Гуин потрепери конвулсивно за последен път.
— Родри — можа да каже само това, защото ридаеше.
Саламандър сграбчи Джил за ръката, но не беше необходимо да я издърпа; тя бързаше не по-малко от него да се измъкне от помещението и да ги остави сами. Първите няколко крачки ги изведоха в кален, гол селски двор, между продълговата варосана къща и квадратна сграда, която би могла да е плевня или хамбар. Близо до кладенеца лежеше още един мъртвец, а на ливадата бяха вързани на въженца двайсет и пет коня — сред тях и техните. Небето беше надвиснало, студено и сиво, раздвижвано от вятър.
— Това, което направи там вътре, беше нещо чудесно — каза Саламандър.
— Дали? Ако ни е излъгал, съм поставила всички ни в опасност.
— Гуин ли? Фъшкии на куп, той в никакъв случай не лъжеше. Ти може да не си виждала преди мъж, смазан, превърнат в нищо, но аз съм виждал. О, той ще следва Родри и ще умре за него, това ще направи, защото след всичко станало го боготвори.
Вятърът се засили, Джил потръпна и за първи път се огледа с наистина виждащи очи.
— Къде се намираме?
— Чифлик в планината. По време на пороите наемателите, които държат такива изолирани земи, се приютяват при земевладелците в големите вили. Когато Гуин и неговите бивши, съвсем неожалени приятели са имали нужда от място да се скрият, е трябвало само да дойдат тук и да се настанят като у дома си.
Джил кимна, но почти не го слушаше. Спомняше си очите на Гуин, които ставаха ту черни, ту сини, и светлината на огъня, която сякаш гореше зад него в нейното видение. Малки влажни пръстчета докоснаха бузата й — дъжд, първите тлъсти капки на задаващия се порой.
— О, Богове! — изръмжа Саламандър. — Бягай да се скрием!
Втурнаха се през двора и се вмъкнаха в отворената врата на селската къща само миг преди да се излее страхотен дъжд.
— Когато в тази благословена страна вали, наистина вали! — рече Саламандър, отмятайки глава и пръскайки капки вода от косата си. — Това ще превърне пътуването в нещо съвършено неприятно, мъничка моя водоплаваща птичке. Бихме могли да останем тук за някой и друг ден. Гуин и наскоро повалените му другари са изкъртили вратата направо от пантите, затова ще трябва да оставим на добрия фермер някоя и друга монета за нанесените вреди. Няма да е зле и още няколко като наем.
— Смятам, че трябва да потеглим и използваме дъжда в своя полза.
— Полза ли? Каква полза? Може би виждаш полза в това да яздим мокри, наквасени, влажни, накиснати и подгизнали, да не говорим за това колко ще ни е студено, мразовито, вледеняващо, ледовито или…
— А какво ще кажеш за това да пътуваме невидими?
Саламандър спря своя лексикографски рецитал насред дума и замига насреща й.
— Нямам предвид невидими за обикновения взор. Ти си онзи, който непрекъснато говори как астралните вибрации на водата пречат при сканиране — Джил махна с ръка към леещия се навън дъжд. — Е, а това какво е?
— Наистина може да свърши работа. Ако не друго, те ще бъдат страшно затруднени да получат ясни образи с дребни подробности, като например къде се намираме и кой е с нас.