Напоследък разказите, които носеше Нона у дома, бяха наистина вълнуващи. Рано през есента от Кермор пристигнал някакъв тайнствен затворник, благородник, и слугинята беше дочула двама от войниците да казват, че доколкото можело да се разбере, той съвсем не бил човек, а демон в човешка форма. Те се позоваваха на нещо, което старият Невин, за когото казваха, че бил вълшебник, бе споменал една вечер, когато излизал от охраняваната стая. А сега пък всички твърдели, че огромният бардекски капитан също бил вълшебник, защото заловил затворника и го довел. Във всеки случай скоро след това Кълин от Кермор, капитанът на регентката, попречил на конярчето Брик да убие единствения наследник на лорд Родри. Всички (включително и самият Брик, преди да се върне във фермата на баща си) казвали, че момчето било омагьосано. Нона никак не се съмняваше, че за това е виновен затворникът от Кермор.
— Сигурно Невин не иска да убие червенокос демон, защото може да използва способностите му. Искам да кажа, че може, защото се обзалагам, че старецът е много по-могъщ от някакъв скапан демон. Трябва да го видите и да надникнете в очите му. Ох, те са като лед и се обзалагам, че може да омагьоса всекиго само като щракне с пръсти или нещо подобно. Всички се страхуват от него, с изключение, разбира се, на Кълин от Кермор. Обзалагам се, че той не се бои от никого.
Слушателите в кухнята на грънчаря закимаха мъдро в знак на съгласие.
Може би подобни истории караха Гломер да се отнася с огромно подозрение към амбулантния търговец Мерик. На пръв поглед беше съвсем обикновен — мъж на около трийсет и пет години с тъмна коса и орехова кожа, която говореше за бардекска кръв в жилите му. Държеше се любезно и беше винаги готов да пусне някаква шега — неща, присъщи на един пътуващ търговец, които му помагат да преживее, като продава панделки и конци за бродерия, парчета дантела и мъниста. Майка й определено му повярва, когато каза, че има нужда от място, където да преживее няколко месеца, докато отмине най-тежката зима, и може отново да тръгне на път. Разбира се, тя винаги изпитваше голяма нужда от клиенти, така че преценката й бе позамъглена от хубавите медни монети, които той даваше всяка седмица за стаята и храната. Само дето според Гломер у него имаше нещо, което съвсем не беше наред — мазната му усмивчица може би или начинът, по който гледаше дупето й, докато минаваше край него. Освен това се случваше да чуе от стаята му необикновени звуци, сякаш даваше заповеди на големи плъхове, които припкаха да ги изпълняват.
— Ще ми се да го отпратиш, мамо, наистина много ми се ще — забеляза Гломер един следобед, когато техният наемател беше излязъл на разходка. — Убедена съм, че е тук, за да причини някакво зло.
— О, я се чуй какво говориш! И какво зло — да ни открадне чудесния комплект сребърни съдове или всичките великолепни скъпоценности?
— Нямам предвид зло на нас. Аз, такова… О, без съмнение си права, просто си въобразявам разни неща.
Сама се обърка от това, че дъщеря й наистина се съгласи с нея. Мърморейки под нос и клатейки глава, тя излезе в задния двор да нахрани кокошките. Но Гломер остана в кръчмата да трие масите, докато Мерик не се върна и помоли любезно за половиница червено. Тя му я подаде и за мъничко се забави.
— И как мина разходката ти из града?
— Беше малко влажничко, но пък приятно.
— Ходи ли горе до дъна?
— Не. Такива като мен нямат работа там.
Но отговорът му й се стори прекалено готов, тонът му — твърде мазен, също като усмивката.
В дървена колиба след завоя на улицата, току до медникаря, живееше вдовицата Дакра. Всички твърдяха, че била вещица, но тя си изкарваше прехраната, като продаваше най-обикновени билки и понякога — като прилагаше съчетание от горещи бани, медовина и кора от бряст, за да предизвика аборт на някоя от местните проститутки. На следващата сутрин, вече с наченките на план в главата си, Гломер напълни кожена манерка със смесено пиво и отиде при нея. Намери Дакра, хубава сивокоса жена, да рови по масата си из сушен пчелинок, докато в същото време на огъня къкреше гърне с мед и вода.
— Тази година има много кашлица — забеляза тя. — Момчето на ковача е зле, майка му заръча отвара.
— Дойдох да те помоля за една услуга — Гломер сложи манерката с пиво на масата.
— Така ли? Намерила си някое момче да ти запретне полите, а после да те остави?