— Хайде ела. Той седи на масата.
Видът на Кълин, висок и свиреп, с разцепено от белег лице, се оказа едва ли не достатъчен, за да се върже езикът на Гломер в устата й, но тя успя да приклекне прилично пред него, докато Нона му я представяше като приятелка от града. Кълин се обърна на стола си и се намръщи.
— Казвай, момиче. Какво те води при мен?
— Мама има кръчма, сър, и при нас има на квартира един мъж. Казва, че е амбулантен търговец, но всъщност е магьосник. Докато залагах капани за плъхове, намерих в дисагите му украшение с гравирана на него звезда на злото.
Изтърси всичко това и се почувства като последна глупачка, дрънкаща за магьосници пред такъв важен човек, но Кълин тихичко подсвирна.
— Аха, така значи? Ела с мен, момиче. Най-добре ще е да отидем право при Невин. Нона, благодаря ти. Върви си гледай работата!
Изчервена и изпълнена със завист, Нона направи точно това, а Гломер последва капитана, който излезе от голямата зала и отиде в една странична кула. Докато се качваха по виещата се желязна стълба, момичето зяпаше по висящите от стените гоблени и великолепно отлетите сребърни дръжки за факли, защото никога преди не беше виждала толкова чудесни неща на едно място. Най-сетне стигнаха до една площадка и дървена врата. Кълин почука и я отвори старец, чиито пронизващи очи със син цвят на лед и щръкнали вежди, застинали в ядна гримаса, накараха капитана да се превърне в кротко и нежно агънце.
— Сега пък какво има? — озъби се той. — О, извинявай, Кълин. Мислех, че е някой от пажовете. Вече цялата проклета сутрин прекъсват работата ми. Какво ми водиш?
— Девойче, което има да каже нещо интересно, милорд. Мисля си, че ще направите добре да го изслушате — Невин ги въведе в приемната си и настоя Гломер да седне на тапицирания стол до прозореца, докато той взе обикновен, а Кълин остана прав до вратата. Тъй като никога не се бе качвала толкова високо в живота си, гледката навън и долу към пристанището я накара да се почувства замаяна; затова след един бърз поглед тя категорично не желаеше повече да поглежда натам. Започна с пристигането на Мерик, разказа им за сигурния признак за лоша магия, който й беше казала вдовицата Дакра, и завърши с това как е открила оловния диск в багажа му.
— Зная, че не беше редно да ровя из нещата му, милорди, но бях много изплашена. Не мога да обясня с какво толкова много ме разтревожи, но просто така стана, а ние с мама сме съвсем сами и въобще…
— О, постъпила си правилно, девойче — успокои я Невин. — В това няма никакво съмнение. Капитане, върви вземи, моля ти се, две от твоите момчета и ще се срещнем долу при предната порта. Според мен ще направим най-добре да арестуваме Мерик.
— Той наистина е зъл магьосник, така ли? — попита с изтънял гласец Гломер.
— Такъв е. Ти какво? — усмихна й се Невин. — Досега не можеше да го повярваш, така ли?
Тя поклати отрицателно глава и осъзна, че е останала съвсем без сили и се чувства някак странно. Невин наля от каната на масата в една чашка медовина и настоя момичето да я преглътне. Парещата течност я накара да се задави. След като престана да кашля, се почувства много по-добре.
— Хубаво, девойче. Заведи ни с капитана в кръчмата на майка ти и остави другото на нас. Ще се погрижа също така да получиш награда за твоята бдителност.
— О, моля ви, милорд — ето в това се състоеше разковничето на плана и Гломер се постара да се усмихне смирено. — Единственото, което наистина бих желала за награда, е да получа работа тук, в дъна. Бива ме да сервирам на маси, да мия съдове и неща от този род.
— Така ли? Е, добре, убеден съм, че ще получиш такава работа. А сега да вървим да сложим този пор, дето минава за магьосник, в клетката.
На излизане Кълин се отби в оръжейната и взе два здрави кожени ремъка, сетне отиде в голямата зала и поведе със себе си Амир и Прейд, които играеха на зарове, като залагаха сламки и отпиваха от сутрешните си половиници с пиво. Заведе ги при главните порти, където вече чакаха Невин и момичето от града.
— Искаме всичко да мине някак по-тихичко, нали така? — рече старецът. — Във всеки случай би било хубаво, стига да може, капитане.
— О, смятам, че ще успеем да го измамим, милорд. Амбулантен търговец, така ли? Всеки знае, че ако нещо бъде откраднато, тях първи ги подозират. — Кълин се обърна към момичето. — Смяташ ли, че ще е там, когато стигнем?
— Би трябвало да е там. Мама винаги сервира ядене то това време.
Щом стигнаха до улицата, където се намираше кръчмата „Трите лебеда“, Кълин остави момичето с Невин при обществения кладенец, изпрати Прейд, който беше доста як и едър, на задната врата, а двамата с Амир минаха отпред. В задимената стая имаше доста посетители: пълна маса с моряци, които пиеха до вратата, двама докери, хранещи се с хляб и бекон до огнището заедно със сивокоса жена, която един час преди пладне вече изглеждаше изпита и бледа от изтощение. На една маса седеше сам мъж, който отговаряше на описанието, получено от Гломер. Още щом видя през вратата да влизат двамата войскари на регентката, той стана и тръгна към задната врата, но я намери изпълнена от Прейд, който стовари двете си масивни лапи върху раменете му и го задържа така, докато капитанът дойде при тях. Докерите се изсмяха, а моряците до един се приведоха напред да виждат по-добре.