— Не те разбирам, Адерин — намеси се Джил. — Искаш да кажеш, че не си ги чувал от никого, така ли?
— О! — старецът тихичко се разсмя. — Извинявай, дете. Имам един приятел на име Невин. Ако не бъркам, баща му го нарекъл така на шега.
Тъй като досега бе мислила за Ото златаря, Джил изведнъж си спомни неговата гатанка, че един ден „никой“ ще и каже с какъв занаят да се захване. А щом беше приятел на Адерин, този човек навярно също владееше деомера. Докато мъжете разговаряха за предстоящата война, тя се измъкна навън и избяга от дъна. Седна край потока и загледа гъмжилото от Диви из водата, които се надигнаха насреща й като вълна. За миг дъхът й спря. Деомерът сякаш се спускаше от небето като ястреб и вече я сграбчваше в ноктите си.
Горещият летен ден се проточи и очакването бе изнервило всички. При оскъдната суха храна от запасите на Дрегид и без никакво друго питие, освен речна вода, войниците бяха изпаднали в мрачно настроение, а търговецът и мулетарите се щураха насам-натам, вцепенени от паника. Където и да отидеше, Родри чуваше само приказки за деомер, а вече не можеше да се присмее на тия страхове. Накрая той отиде до портата, преградена отново с дебели дънери и завари там Кълин. Сребърният кинжал бе подпрял замислено брадичка върху барикадата и гледаше как гарваните кръжат над мъртвите коне из ливадата. Родри застана до него.
— Добре поне, че старият Дрегид имаше лопати. Врагове или не, би ме заболяло сърцето да ги оставим непогребани.
— Много благородно от ваша страна, милорд.
— Е, това просто е мой дълг. Мислех си за онова, дето ти го рече старият Адерин — да стоиш по-близо до мен в боя. Ясно е, че всички ще се нахвърлят срещу мен, а не бих желал да подлагам никого на подобна опасност. Бий се където пожелаеш.
— Тогава ще се бия до вас.
Когато Родри обърна глава да го погледне, Кълин се усмихна спокойно.
— Дойде ли времето, идва и Уирдът. Сърцето ми се свива, като помисля, че заради шепа париможе да погубят свестен човек като вас. И това ми било благородници — един сребърен кинжал да има повече чест от тях.
— Щом е тъй, благодаря ти. От все сърце. Поласкан съм, че мъж като теб ме оценява тъй високо.
— Мъж като мен ли, милорд? — Кълин докосна дръжката на сребърния кинжал, сякаш искаше да напомни на Родри за своя позор.
— Ах, кълна се в пъклото, засяга ли ме какво си сторил преди двайсетина години? Минал си през повече битки, отколкото дори е чувал лорд като мен.
— Може и тъй да е, милорд, обаче…
Откъм войската зад тях избухнаха викове, подигравки, ругатни и злобни подмятания. Като крясък на гарван, над глъчката се надигна яростно изтънелият глас на Джил.
— О, богове! — ахна Кълин и се втурна нататък.
Родри го последва по петите. Когато минаха зад броха, видяха, че половината войници са се струпали около Джил, която ги обсипваше с най-гнусни ругатни, макар че и те не й оставаха длъжни. Кейнрид дотича и си проправи с лакти път през тълпата, раздавайки наред удари и плесници като ловец, който се мъчи да прогони хрътките от убития дивеч.
— Каква е тая история, свине недорасли? — изрева капитанът. — Хубавичко ще ви нашаря гърбовете, само да сте сторили нещо на тая девойка.
— Не е там работата — кресна Джил, разтреперана от ярост. — Разправят, че не съм имала право да нося меч. Хайде бе, копелета, я да видим кой ще ми го вземе?
Когато цялата войска пристъпи напред, Родри застана до нея и войниците мигновено отскочиха.
— Приеми моите извинения, прекрасна девойко — изрече Родри с поклон.
— Не ти ща скапаните извинения! — изръмжа Джил, после се позамисли и добави „милорд“. — Говоря най-сериозно. Нека се опита някой да ми го вземе. Ако не знаете, на туй му се вика предизвикателство. Хайде, копелета. Ще се бия с голи ръце срещу когото и да било от вас… ако ви стиска да ми излезете насреща.
Родри онемя. Когато се озърна към Кълин, сребърният кинжал беше спокоен както винаги.
— Не се безпокойте, милорд. От години съм разбрал, че е най-добре Джил да се оправя сама в подобни спорове.
— Какво? — възкликнаха едновременно Родри и Кейнрид. — Та те ще я наранят.
— Ако си мислех такова нещо — безгрижно изрече Кълин, — вече щях да съм развъртял меча. Тая свада съм я виждал стотици пъти, милорд, и се обзалагам, че Джил ще победи с лекота.
— Добре тогава — отвърна Родри. — Ако победи твоето момиче, получаваш един сребърник.
Клатейки смаяно глава, Кейнрид се зае да подготвя честен двубой между Джил и Прейд — едър мъжага, който се славеше като най-опитният бияч във войската. Скоро всичко живо се струпа около мястото на схватката. Родри забеляза, че Адерин гледа изплашено, но двамата западняци бързаха да се обзалагат в полза на Джил срещу всички желаещи.