— Много добре — каза Кейнрид и се отдръпна. — Започнете двубоя.
Джил и Прейд почнаха да кръжат с леко разперени ръце. Прейд самоуверено се хвърли напред и замахна, ала Джил изведнъж се озова отстрани. Тя сграбчи китката му, падна на коляно и сякаш по деомер стокилограмовият Прейд се преметна във въздуха и с глухо пъшкане рухна сред буренака. Все още обзет от боен дух, той скочи на крака, но сега пристъпваше по-предпазливо. Двамата си разменяха лъжливи удари, отскачаха; Прейд замахна ниско отстрани. Джил се хвърли право напред, ритна го в корема, после пъргаво приклекна и отскочи като в танц. Задъхан, Прейд се преви на две, но намери сили да се изправи. Джил отново пристъпи, замахна и го улучи право в брадата. С тиха въздишка Прейд затвори очи и се просна напред.
Западняците изреваха победоносно, Кълин се засмя под мустак, но войниците останаха безмълвни — едни от тях гледаха смаяно момичето, други се озъртаха със срам към Родри. Джил сложи ръце на кръста си и ги зяпна гневно.
— Други желаещи?
— Стига, Джил! — подвикна Кълин. — Вече те видяха каква си проклетия, обаче аз ще трябва да яздя с тях.
— Добре казано — кимна Родри и пристъпи напред. — Хайде, хора, полейте тоя сънливец с малко вода. И недейте да се срамувате — аз също загубих цял сребърник.
Но въпреки всичко войниците явно се срамуваха от поражението, защото грабнаха Прейд на ръце и незабавно се отдалечиха, гонени от западняците, които бързаха да си приберат парите. Родри се поклони на Джил.
— И къде се научи да се биеш така?
— Тате ми показа туй-онуй, милорд, а пък останалото сама си измислих.
Джил избърса потта от челото си с ръкав като мъж, но въпреки това сърцето на Родри подскочи. Никога не бе виждал девойка като нея — красива, толкова красива. После забеляза, че Кълин го гледа с мрачна бащинска подозрителност.
— Отивам да донеса сребърника. А ти гледай засега това диво коте да не припарва до войниците.
— Не бойте се, милорд. Ще имам тая грижа.
Докато вървеше към коня си, Родри се ругаеше за глупостта. Трябваше да престане да мисли за това момиче от простолюдието, придружавано от твърде опасен баща, ала разбираше, че по някаква странна причина отново се е влюбил.
Тази нощ армията на лорд Слигин лагеруваше край брега на потока, който щеше да ги отведе до Родри. Войниците се бяха пръснали на групички и огньовете им припламваха като вълшебни цветя из мрака на дивата ливада. Докато обикаляше из лагера, Невин срещна един познат войник на име Сандир. Преди година му беше излекувал възпален зъб и очевидно Сандир го помнеше с добро.
— Я гледай ти, Невин! Елате да седнете при нашия огън, добри ми сър. Това са Аркад и Ивир. Момчета, да ви представя най-добрия билкар, който някога е яздил из кралството.
Приятелите на Сандир дружелюбно кимнаха и се усмихнаха.
— Адски се зарадвах, като ви зърнах в обоза — каза Сандир. — Случи ли ми се нещо, по-добре вие да ме лекувате, отколкото нашият хирург.
— О, той не е лош човек. Само дето не разбира от зъби колкото мен.
— Може и тъй да е. — Сандир опипа челюстта си при спомена за отдавна отминалата болка. — Но да се надяваме, че няма да имате работа в близко време.
— Знае ли човек… — промърмори Аркад с невесела усмивка. — Сигурно не ви се намират билки против деомер.
Тримата се разсмяха насила.
— Е, да, няма такива билки — призна Невин. — Значи вярвате на последните слухове, така ли?
— Че кой ли не им вярва — отвърна Сандир. — Ама не са само слухове. Някои от нашите са ходили до дъна на Корбин като вестоносци и с други поръчения. Разговарях с хора, които са виждали какви ги прави онзи Лодлейн.
— И какви ги прави?
— С очите си го видях — намеси се Ивир и широкото му лице пребледня. — През пролетта беше, когато нашият господар увещаваше Корбин да се откаже от бунта. Лорд Слигин ме прати с известие до Бръдлин. Корбин ме посрещна любезно, настани ме на масата при своите хора. И да ви кажа, по някое време слязоха двамата с Лодлейн, а пък в почетното огнище тъкмо бяха заредени дърва. Кълна се, добри ми сър, онзи само щракна с пръсти и дървата лумнаха в пламъци, а бяха грамадни цепеници, не подпалки или нещо такова.
— И един от хората на лорд Олед също е ходил до Бръдлин — подхвана Сандир. — Влязъл, а Корбин му рекъл направо: Лодлейн вече ми каза, че идваш. Хората от неговата войска се кълнели, че знае какво става на много мили наоколо.
— Направо да се чуди човек какво ли още може да стори — каза Аркад. — Слушай, Невин, щом си билкар, сигурно разбираш от кости и мускули. Кажи сега, може ли някой с деомер да превърне човека в жаба?