Вече почти бяха преминали, когато изотзад някой се промъкна край Кейнрид и жестоко посече коня на Родри. С диво цвилене животното се изправи на задни крака. Родри разбра, че вече е мъртво; измъкна крака от стремената и падайки захвърли настрани парчето от щита. Прелетя през главата на коня и докато се премяташе, спокойно осъзна, че е обречен. Едно копито го улучи в гърба и за момент дъхът му спря. Наоколо се раздаваха писъци и войнствени викове; не виждаше нищо друго, освен конски крака. Пъшкайки от болка, той се надигна на коляно и едва успя да избегне ритник в главата. Чу как Кълин крещи на някого да се отдръпне и чак сега осъзна, че е между конете на собствените си хора. Нов ритник го закачи по рамото.
Внезапно някой го сграбчи и го изправи на крака. Родри се завъртя и залитна към рамото на Кълин. Обезумял кон подскочи и едва не се стовари върху тях. В последния момент Кълин дръпна Родри настрани, после го блъсна към коня си.
— Можеш ли да яздиш? — изкрещя сребърният кинжал.
Задъхан, Родри с усилие се изкатери на седлото. Отпред хората му сечаха свирепо и врагът бавно отстъпваше. Разтрепераният кон се въртеше изплашено, но Родри го овладя, после измъкна крак от стремето, за да може Кълин да яхне зад него. Сребърният кинжал го прегърна през кръста и хвана юздите. През крясъците долетя песен на сребърен рог — сигнал за отстъпление. Първата мисъл на Родри бе, че са загубили сражението; после си спомни, че този път кадвридок е самият той, значи рогът беше на Корбин. Битката се разпадна, враговете отстъпиха и побягнаха.
— Кейнрид! — изрева Родри. — Дай сигнал за сбор!
Ръката на Кълин го пристегна още по-здраво през кръста.
— Милорд! Кейнрид е мъртъв.
За момент съзнанието му просто отказа да възприеме вестта.
— Родри! — Кълин го разтръска с всичка сила. — Подай сигнала.
Родри откачи рога от пояса си, но не засвири. Накрая Кълин го изтръгна от ръцете му и подаде сигнал за сбор. Родри избърса сълзите си с опакото на бойната ръкавица. Чак сега усети, че се превива от болка.
— Само два пръста надясно и копитото е щяло да му пречупи гръбнака — каза Невин. — Два пръста по-долу и щеше да остане без бъбрек. Нашият кадвридок е късметлия като сребърен кинжал.
Кълин кимна. Гол до кръста, Родри лежеше по очи върху каруцата, която Невин използваше вместо болница. На гърба му бе изскочила синьо-червена подутина колкото ябълка.
— Е, билкарю, направо се чудя, че няма счупени ребра.
— И аз.
Родри извъртя глава да ги погледне. По ръцете и раменете му имаше още много синини и ранички там, където вражеските мечове бяха набили брънките на ризницата дълбоко в кожата. Кълин често си мислеше колко е странно, че бардовете описват как бойците се кълцат на парчета, а всъщност хората просто се пребиваха до смърт с мечовете.
— Няма какво да ме глезите като дърта бабичка — отсече Родри. — Първо се погрижете за тежко ранените.
— Глупости. В тая армия има трима хирурзи, а и Адерин не е по-лош билкар от мен. Освен това битката беше кървава само около вас, милорд.
Кълин тихичко подсвирна, защото едва сега разбираше какво е станало. Невин се разрови из пакетите билки в каруцата, сипа нещо в хаванчето и наля вода от котлето, което кипеше на близкия огън.
— Ще ви направя компрес за отока. Докато не го свалим, не бива да яздите. Ами ти, сребърен кинжал? Не се ли нуждаеш от услугите ми?
— Не, благодаря. Като бойци ония палета на Корбин не струват и свинска пръдня.
— Все тъй скромен, а? — подхвърли Родри. — Не го слушай, Невин. Много добре знам, че без него щях да съм мъртъв.
Невин рязко вдигна глава и се вгледа в очите на сребърния кинжал. Кълин имаше чувството, че този взор прониква до дъното на душата му като нажежено желязо, кара го да си припомни някаква стара вина или позор, ала когато се опита да разбере нещо повече, споменът избледня и изчезна.
— Значи днес си сторил добро дело, Кълин от Кермор — тихо изрече Невин. — Ще видим дали Родри знае как да плати дълга си.
— Не искам никакво плащане — изръмжа Кълин. — Знам, че съм прост сребърен кинжал, но тоя път не се бих за пари.
— Не това имах предвид.
Кълин вирна глава и се отдалечи. Не приемаше подигравки от никого, та бил той и майстор на деомера.
Постепенно армията се сбираше около обоза. Кълин тъкмо отиваше да избърше коня си, когато го догони лорд Слигин. Ризницата на негово благородие беше изпръскана с кръв, а мустакът му провисваше от пот.
— Видях как измъкна Родри от схватката. Благодаря ти, сребърен кинжал.